Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпожиля

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпожиля. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·жи·ля из·по·жи·лим
2 лице из·по·жи·лиш из·по·жи·ли·те
3 лице из·по·жи·ли из·по·жи·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·жи·лих из·по·жи·лих·ме
2 лице из·по·жи·ли из·по·жи·лих·те
3 лице из·по·жи·ли из·по·жи·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·жи·лех из·по·жи·лех·ме
2 лице из·по·жи·ле·ше из·по·жи·лех·те
3 лице из·по·жи·ле·ше из·по·жи·ле·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпожилил съм изпожилила съм изпожилило съм изпожилили сме
2 лице изпожилил си изпожилила си изпожилило си изпожилили сте
3 лице изпожилил е изпожилила е изпожилило е изпожилили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпожилил бях изпожилила бях изпожилило бяхме изпожилили
2 лице беше изпожилил беше изпожилила беше изпожилило бяхте изпожилили
3 лице беше изпожилил беше изпожилила беше изпожилило бяха изпожилили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпожиля ще изпожилим
2 лице ще изпожилиш ще изпожилите
3 лице ще изпожили ще изпожилят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпожилил ще съм изпожилила ще съм изпожилило ще сме изпожилили
2 лице ще си изпожилил ще си изпожилила ще си изпожилило ще сте изпожилили
3 лице ще е изпожилил ще е изпожилила ще е изпожилило ще са изпожилили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпожиля щяхме да изпожилим
2 лице щеше да изпожилиш щяхте да изпожилите
3 лице щеше да изпожили щяха да изпожилят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпожилил щях да съм изпожилила щях да съм изпожилило щяхме да сме изпожилили
2 лице щеше да си изпожилил щеше да си изпожилила щеше да си изпожилило щяхте да сте изпожилили
3 лице щеше да е изпожилил щеше да е изпожилила щеше да е изпожилило щяха да са изпожилили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпожилел съм изпожилела съм изпожилело съм изпожилели сме
2 лице изпожилел си изпожилела си изпожилело си изпожилели сте
3 лице изпожилел (е) изпожилела (е) изпожилело (е) изпожилели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпожилил съм изпожилила съм изпожилило съм изпожилили сме
2 лице изпожилил си изпожилила си изпожилило си изпожилили сте
3 лице изпожилил (е) изпожилила (е) изпожилило (е) изпожилили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпожилил била съм изпожилила било съм изпожилило били сме изпожилили
2 лице бил си изпожилил била си изпожилила било си изпожилило били сте изпожилили
3 лице бил (е) изпожилил била (е) изпожилила било (е) изпожилило били (са) изпожилили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпожиля щяла съм да изпожиля щяло съм да изпожиля щели сме да изпожилим
2 лице щял си да изпожилиш щяла си да изпожилиш щяло си да изпожилиш щели сте да изпожилите
3 лице щял (е) да изпожили щяла (е) да изпожили щяло (е) да изпожили щели (са) да изпожилят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпожилил щяла съм да съм изпожилила щяло съм да съм изпожилило щели сме да сме изпожилили
2 лице щял си да си изпожилил щяла си да си изпожилила щяло си да си изпожилило щели сте да сте изпожилили
3 лице щял (е) да е изпожилил щяла (е) да е изпожилила щяло (е) да е изпожилило щели (са) да са изпожилили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпожилил бих изпожилила бих изпожилило бихме изпожилили
2 лице би изпожилил би изпожилила би изпожилило бихте изпожилили
3 лице би изпожилил би изпожилила би изпожилило биха изпожилили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·по·жи·ли из·по·жи·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·жи·лен
непълен член из·по·жи·ле·ния
пълен член из·по·жи·ле·ни·ят
женски род из·по·жи·ле·на
членувано из·по·жи·ле·на·та
среден род из·по·жи·ле·но
членувано из·по·жи·ле·но·то
множествено число из·по·жи·ле·ни
членувано из·по·жи·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·жи·лил
непълен член из·по·жи·ли·лия
пълен член из·по·жи·ли·ли·ят
женски род из·по·жи·ли·ла
членувано из·по·жи·ли·ла·та
среден род из·по·жи·ли·ло
членувано из·по·жи·ли·ло·то
множествено число из·по·жи·ли·ли
членувано из·по·жи·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·жи·лел
непълен член из·по·жи·ле·лия
пълен член из·по·жи·ле·ли·ят
женски род из·по·жи·ле·ла
членувано из·по·жи·ле·ла·та
среден род из·по·жи·ле·ло
членувано из·по·жи·ле·ло·то
множествено число из·по·жи·ле·ли
членувано из·по·жи·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·жи·лещ
непълен член из·по·жи·ле·щия
пълен член из·по·жи·ле·щи·ят
женски род из·по·жи·ле·ща
членувано из·по·жи·ле·ща·та
среден род из·по·жи·ле·що
членувано из·по·жи·ле·що·то
множествено число из·по·жи·ле·щи
членувано из·по·жи·ле·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·по·жи·лей·ки