Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изпогубя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изпогубя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·гу·бя из·по·гу·бим
2 лице из·по·гу·биш из·по·гу·би·те
3 лице из·по·гу·би из·по·гу·бят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·гу·бих из·по·гу·бих·ме
2 лице из·по·гу·би из·по·гу·бих·те
3 лице из·по·гу·би из·по·гу·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·по·гу·бех из·по·гу·бех·ме
2 лице из·по·гу·бе·ше из·по·гу·бех·те
3 лице из·по·гу·бе·ше из·по·гу·бе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпогубил съм изпогубила съм изпогубило съм изпогубили сме
2 лице изпогубил си изпогубила си изпогубило си изпогубили сте
3 лице изпогубил е изпогубила е изпогубило е изпогубили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпогубил бях изпогубила бях изпогубило бяхме изпогубили
2 лице беше изпогубил беше изпогубила беше изпогубило бяхте изпогубили
3 лице беше изпогубил беше изпогубила беше изпогубило бяха изпогубили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изпогубя ще изпогубим
2 лице ще изпогубиш ще изпогубите
3 лице ще изпогуби ще изпогубят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпогубил ще съм изпогубила ще съм изпогубило ще сме изпогубили
2 лице ще си изпогубил ще си изпогубила ще си изпогубило ще сте изпогубили
3 лице ще е изпогубил ще е изпогубила ще е изпогубило ще са изпогубили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изпогубя щяхме да изпогубим
2 лице щеше да изпогубиш щяхте да изпогубите
3 лице щеше да изпогуби щяха да изпогубят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпогубил щях да съм изпогубила щях да съм изпогубило щяхме да сме изпогубили
2 лице щеше да си изпогубил щеше да си изпогубила щеше да си изпогубило щяхте да сте изпогубили
3 лице щеше да е изпогубил щеше да е изпогубила щеше да е изпогубило щяха да са изпогубили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпогубел съм изпогубела съм изпогубело съм изпогубели сме
2 лице изпогубел си изпогубела си изпогубело си изпогубели сте
3 лице изпогубел (е) изпогубела (е) изпогубело (е) изпогубели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпогубил съм изпогубила съм изпогубило съм изпогубили сме
2 лице изпогубил си изпогубила си изпогубило си изпогубили сте
3 лице изпогубил (е) изпогубила (е) изпогубило (е) изпогубили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпогубил била съм изпогубила било съм изпогубило били сме изпогубили
2 лице бил си изпогубил била си изпогубила било си изпогубило били сте изпогубили
3 лице бил (е) изпогубил била (е) изпогубила било (е) изпогубило били (са) изпогубили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпогубя щяла съм да изпогубя щяло съм да изпогубя щели сме да изпогубим
2 лице щял си да изпогубиш щяла си да изпогубиш щяло си да изпогубиш щели сте да изпогубите
3 лице щял (е) да изпогуби щяла (е) да изпогуби щяло (е) да изпогуби щели (са) да изпогубят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпогубил щяла съм да съм изпогубила щяло съм да съм изпогубило щели сме да сме изпогубили
2 лице щял си да си изпогубил щяла си да си изпогубила щяло си да си изпогубило щели сте да сте изпогубили
3 лице щял (е) да е изпогубил щяла (е) да е изпогубила щяло (е) да е изпогубило щели (са) да са изпогубили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпогубил бих изпогубила бих изпогубило бихме изпогубили
2 лице би изпогубил би изпогубила би изпогубило бихте изпогубили
3 лице би изпогубил би изпогубила би изпогубило биха изпогубили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·по·гу·би из·по·гу·бе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·гу·бен
непълен член из·по·гу·бе·ния
пълен член из·по·гу·бе·ни·ят
женски род из·по·гу·бе·на
членувано из·по·гу·бе·на·та
среден род из·по·гу·бе·но
членувано из·по·гу·бе·но·то
множествено число из·по·гу·бе·ни
членувано из·по·гу·бе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·гу·бил
непълен член из·по·гу·би·лия
пълен член из·по·гу·би·ли·ят
женски род из·по·гу·би·ла
членувано из·по·гу·би·ла·та
среден род из·по·гу·би·ло
членувано из·по·гу·би·ло·то
множествено число из·по·гу·би·ли
членувано из·по·гу·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·гу·бел
непълен член из·по·гу·бе·лия
пълен член из·по·гу·бе·ли·ят
женски род из·по·гу·бе·ла
членувано из·по·гу·бе·ла·та
среден род из·по·гу·бе·ло
членувано из·по·гу·бе·ло·то
множествено число из·по·гу·бе·ли
членувано из·по·гу·бе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·по·гу·бещ
непълен член из·по·гу·бе·щия
пълен член из·по·гу·бе·щи·ят
женски род из·по·гу·бе·ща
членувано из·по·гу·бе·ща·та
среден род из·по·гу·бе·що
членувано из·по·гу·бе·що·то
множествено число из·по·гу·бе·щи
членувано из·по·гу·бе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·по·гу·бей·ки