Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изплевя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изплевя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ле·вя из·п·ле·вим
2 лице из·п·ле·виш из·п·ле·ви·те
3 лице из·п·ле·ви из·п·ле·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ле·вих из·п·ле·вих·ме
2 лице из·п·ле·ви из·п·ле·вих·те
3 лице из·п·ле·ви из·п·ле·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·п·ле·вях из·п·ле·вях·ме
2 лице из·п·ле·ве·ше из·п·ле·вях·те
3 лице из·п·ле·ве·ше из·п·ле·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевил съм изплевила съм изплевило съм изплевили сме
2 лице изплевил си изплевила си изплевило си изплевили сте
3 лице изплевил е изплевила е изплевило е изплевили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплевил бях изплевила бях изплевило бяхме изплевили
2 лице беше изплевил беше изплевила беше изплевило бяхте изплевили
3 лице беше изплевил беше изплевила беше изплевило бяха изплевили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изплевя ще изплевим
2 лице ще изплевиш ще изплевите
3 лице ще изплеви ще изплевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплевил ще съм изплевила ще съм изплевило ще сме изплевили
2 лице ще си изплевил ще си изплевила ще си изплевило ще сте изплевили
3 лице ще е изплевил ще е изплевила ще е изплевило ще са изплевили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изплевя щяхме да изплевим
2 лице щеше да изплевиш щяхте да изплевите
3 лице щеше да изплеви щяха да изплевят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплевил щях да съм изплевила щях да съм изплевило щяхме да сме изплевили
2 лице щеше да си изплевил щеше да си изплевила щеше да си изплевило щяхте да сте изплевили
3 лице щеше да е изплевил щеше да е изплевила щеше да е изплевило щяха да са изплевили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевял съм изплевяла съм изплевяло съм изплевели сме
2 лице изплевял си изплевяла си изплевяло си изплевели сте
3 лице изплевял (е) изплевяла (е) изплевяло (е) изплевели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевил съм изплевила съм изплевило съм изплевили сме
2 лице изплевил си изплевила си изплевило си изплевили сте
3 лице изплевил (е) изплевила (е) изплевило (е) изплевили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплевил била съм изплевила било съм изплевило били сме изплевили
2 лице бил си изплевил била си изплевила било си изплевило били сте изплевили
3 лице бил (е) изплевил била (е) изплевила било (е) изплевило били (са) изплевили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплевя щяла съм да изплевя щяло съм да изплевя щели сме да изплевим
2 лице щял си да изплевиш щяла си да изплевиш щяло си да изплевиш щели сте да изплевите
3 лице щял (е) да изплеви щяла (е) да изплеви щяло (е) да изплеви щели (са) да изплевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплевил щяла съм да съм изплевила щяло съм да съм изплевило щели сме да сме изплевили
2 лице щял си да си изплевил щяла си да си изплевила щяло си да си изплевило щели сте да сте изплевили
3 лице щял (е) да е изплевил щяла (е) да е изплевила щяло (е) да е изплевило щели (са) да са изплевили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплевил бих изплевила бих изплевило бихме изплевили
2 лице би изплевил би изплевила би изплевило бихте изплевили
3 лице би изплевил би изплевила би изплевило биха изплевили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·п·ле·ви из·п·ле·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ле·вен
непълен член из·п·ле·ве·ния
пълен член из·п·ле·ве·ни·ят
женски род из·п·ле·ве·на
членувано из·п·ле·ве·на·та
среден род из·п·ле·ве·но
членувано из·п·ле·ве·но·то
множествено число из·п·ле·ве·ни
членувано из·п·ле·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ле·вил
непълен член из·п·ле·ви·лия
пълен член из·п·ле·ви·ли·ят
женски род из·п·ле·ви·ла
членувано из·п·ле·ви·ла·та
среден род из·п·ле·ви·ло
членувано из·п·ле·ви·ло·то
множествено число из·п·ле·ви·ли
членувано из·п·ле·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ле·вял
непълен член из·п·ле·вя·лия
пълен член из·п·ле·вя·ли·ят
женски род из·п·ле·вя·ла
членувано из·п·ле·вя·ла·та
среден род из·п·ле·вя·ло
членувано из·п·ле·вя·ло·то
множествено число из·п·ле·ве·ли
членувано из·п·ле·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·п·ле·вящ
непълен член из·п·ле·вя·щия
пълен член из·п·ле·вя·щи·ят
женски род из·п·ле·вя·ща
членувано из·п·ле·вя·ща·та
среден род из·п·ле·вя·що
членувано из·п·ле·вя·що·то
множествено число из·п·ле·вя·щи
членувано из·п·ле·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·п·ле·вей·ки