Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изнуря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изнуря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ну·ря из·ну·рим
2 лице из·ну·риш из·ну·ри·те
3 лице из·ну·ри из·ну·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ну·рих из·ну·рих·ме
2 лице из·ну·ри из·ну·рих·те
3 лице из·ну·ри из·ну·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ну·рях из·ну·рях·ме
2 лице из·ну·ре·ше из·ну·рях·те
3 лице из·ну·ре·ше из·ну·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурил съм изнурила съм изнурило съм изнурили сме
2 лице изнурил си изнурила си изнурило си изнурили сте
3 лице изнурил е изнурила е изнурило е изнурили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнурил бях изнурила бях изнурило бяхме изнурили
2 лице беше изнурил беше изнурила беше изнурило бяхте изнурили
3 лице беше изнурил беше изнурила беше изнурило бяха изнурили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изнуря ще изнурим
2 лице ще изнуриш ще изнурите
3 лице ще изнури ще изнурят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнурил ще съм изнурила ще съм изнурило ще сме изнурили
2 лице ще си изнурил ще си изнурила ще си изнурило ще сте изнурили
3 лице ще е изнурил ще е изнурила ще е изнурило ще са изнурили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изнуря щяхме да изнурим
2 лице щеше да изнуриш щяхте да изнурите
3 лице щеше да изнури щяха да изнурят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнурил щях да съм изнурила щях да съм изнурило щяхме да сме изнурили
2 лице щеше да си изнурил щеше да си изнурила щеше да си изнурило щяхте да сте изнурили
3 лице щеше да е изнурил щеше да е изнурила щеше да е изнурило щяха да са изнурили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурял съм изнуряла съм изнуряло съм изнурели сме
2 лице изнурял си изнуряла си изнуряло си изнурели сте
3 лице изнурял (е) изнуряла (е) изнуряло (е) изнурели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнурил съм изнурила съм изнурило съм изнурили сме
2 лице изнурил си изнурила си изнурило си изнурили сте
3 лице изнурил (е) изнурила (е) изнурило (е) изнурили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнурил била съм изнурила било съм изнурило били сме изнурили
2 лице бил си изнурил била си изнурила било си изнурило били сте изнурили
3 лице бил (е) изнурил била (е) изнурила било (е) изнурило били (са) изнурили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнуря щяла съм да изнуря щяло съм да изнуря щели сме да изнурим
2 лице щял си да изнуриш щяла си да изнуриш щяло си да изнуриш щели сте да изнурите
3 лице щял (е) да изнури щяла (е) да изнури щяло (е) да изнури щели (са) да изнурят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнурил щяла съм да съм изнурила щяло съм да съм изнурило щели сме да сме изнурили
2 лице щял си да си изнурил щяла си да си изнурила щяло си да си изнурило щели сте да сте изнурили
3 лице щял (е) да е изнурил щяла (е) да е изнурила щяло (е) да е изнурило щели (са) да са изнурили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнурил бих изнурила бих изнурило бихме изнурили
2 лице би изнурил би изнурила би изнурило бихте изнурили
3 лице би изнурил би изнурила би изнурило биха изнурили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ну·ри из·ну·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ну·рен
непълен член из·ну·ре·ния
пълен член из·ну·ре·ни·ят
женски род из·ну·ре·на
членувано из·ну·ре·на·та
среден род из·ну·ре·но
членувано из·ну·ре·но·то
множествено число из·ну·ре·ни
членувано из·ну·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ну·рил
непълен член из·ну·ри·лия
пълен член из·ну·ри·ли·ят
женски род из·ну·ри·ла
членувано из·ну·ри·ла·та
среден род из·ну·ри·ло
членувано из·ну·ри·ло·то
множествено число из·ну·ри·ли
членувано из·ну·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ну·рял
непълен член из·ну·ря·лия
пълен член из·ну·ря·ли·ят
женски род из·ну·ря·ла
членувано из·ну·ря·ла·та
среден род из·ну·ря·ло
членувано из·ну·ря·ло·то
множествено число из·ну·ре·ли
членувано из·ну·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ну·рящ
непълен член из·ну·ря·щия
пълен член из·ну·ря·щи·ят
женски род из·ну·ря·ща
членувано из·ну·ря·ща·та
среден род из·ну·ря·що
членувано из·ну·ря·що·то
множествено число из·ну·ря·щи
членувано из·ну·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ну·рей·ки