Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изнудя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изнудя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ну·дя из·ну·дим
2 лице из·ну·диш из·ну·ди·те
3 лице из·ну·ди из·ну·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ну·дих из·ну·дих·ме
2 лице из·ну·ди из·ну·дих·те
3 лице из·ну·ди из·ну·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ну·дех из·ну·дех·ме
2 лице из·ну·де·ше из·ну·дех·те
3 лице из·ну·де·ше из·ну·де·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнудил съм изнудила съм изнудило съм изнудили сме
2 лице изнудил си изнудила си изнудило си изнудили сте
3 лице изнудил е изнудила е изнудило е изнудили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнудил бях изнудила бях изнудило бяхме изнудили
2 лице беше изнудил беше изнудила беше изнудило бяхте изнудили
3 лице беше изнудил беше изнудила беше изнудило бяха изнудили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изнудя ще изнудим
2 лице ще изнудиш ще изнудите
3 лице ще изнуди ще изнудят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнудил ще съм изнудила ще съм изнудило ще сме изнудили
2 лице ще си изнудил ще си изнудила ще си изнудило ще сте изнудили
3 лице ще е изнудил ще е изнудила ще е изнудило ще са изнудили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изнудя щяхме да изнудим
2 лице щеше да изнудиш щяхте да изнудите
3 лице щеше да изнуди щяха да изнудят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнудил щях да съм изнудила щях да съм изнудило щяхме да сме изнудили
2 лице щеше да си изнудил щеше да си изнудила щеше да си изнудило щяхте да сте изнудили
3 лице щеше да е изнудил щеше да е изнудила щеше да е изнудило щяха да са изнудили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнудел съм изнудела съм изнудело съм изнудели сме
2 лице изнудел си изнудела си изнудело си изнудели сте
3 лице изнудел (е) изнудела (е) изнудело (е) изнудели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнудил съм изнудила съм изнудило съм изнудили сме
2 лице изнудил си изнудила си изнудило си изнудили сте
3 лице изнудил (е) изнудила (е) изнудило (е) изнудили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнудил била съм изнудила било съм изнудило били сме изнудили
2 лице бил си изнудил била си изнудила било си изнудило били сте изнудили
3 лице бил (е) изнудил била (е) изнудила било (е) изнудило били (са) изнудили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнудя щяла съм да изнудя щяло съм да изнудя щели сме да изнудим
2 лице щял си да изнудиш щяла си да изнудиш щяло си да изнудиш щели сте да изнудите
3 лице щял (е) да изнуди щяла (е) да изнуди щяло (е) да изнуди щели (са) да изнудят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнудил щяла съм да съм изнудила щяло съм да съм изнудило щели сме да сме изнудили
2 лице щял си да си изнудил щяла си да си изнудила щяло си да си изнудило щели сте да сте изнудили
3 лице щял (е) да е изнудил щяла (е) да е изнудила щяло (е) да е изнудило щели (са) да са изнудили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнудил бих изнудила бих изнудило бихме изнудили
2 лице би изнудил би изнудила би изнудило бихте изнудили
3 лице би изнудил би изнудила би изнудило биха изнудили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ну·ди из·ну·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ну·ден
непълен член из·ну·де·ния
пълен член из·ну·де·ни·ят
женски род из·ну·де·на
членувано из·ну·де·на·та
среден род из·ну·де·но
членувано из·ну·де·но·то
множествено число из·ну·де·ни
членувано из·ну·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ну·дил
непълен член из·ну·ди·лия
пълен член из·ну·ди·ли·ят
женски род из·ну·ди·ла
членувано из·ну·ди·ла·та
среден род из·ну·ди·ло
членувано из·ну·ди·ло·то
множествено число из·ну·ди·ли
членувано из·ну·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ну·дел
непълен член из·ну·де·лия
пълен член из·ну·де·ли·ят
женски род из·ну·де·ла
членувано из·ну·де·ла·та
среден род из·ну·де·ло
членувано из·ну·де·ло·то
множествено число из·ну·де·ли
членувано из·ну·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ну·дещ
непълен член из·ну·де·щия
пълен член из·ну·де·щи·ят
женски род из·ну·де·ща
членувано из·ну·де·ща·та
среден род из·ну·де·що
членувано из·ну·де·що·то
множествено число из·ну·де·щи
членувано из·ну·де·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ну·дей·ки