Шаблон:Словоформи/изненадвам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола изненадвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·не·над·вам из·не·над·ва·ме
2 лице из·не·над·ваш из·не·над·ва·те
3 лице из·не·над·ва из·не·над·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·не·над·вах из·не·над·вах·ме
2 лице из·не·над·ва из·не·над·вах·те
3 лице из·не·над·ва из·не·над·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·не·над·вах из·не·над·вах·ме
2 лице из·не·над·ва·ше из·не·над·вах·те
3 лице из·не·над·ва·ше из·не·над·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изненадвал съм изненадвала съм изненадвало съм изненадвали сме
2 лице изненадвал си изненадвала си изненадвало си изненадвали сте
3 лице изненадвал е изненадвала е изненадвало е изненадвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изненадвал бях изненадвала бях изненадвало бяхме изненадвали
2 лице беше изненадвал беше изненадвала беше изненадвало бяхте изненадвали
3 лице беше изненадвал беше изненадвала беше изненадвало бяха изненадвали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изненадвам ще изненадваме
2 лице ще изненадваш ще изненадвате
3 лице ще изненадва ще изненадват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изненадвал ще съм изненадвала ще съм изненадвало ще сме изненадвали
2 лице ще си изненадвал ще си изненадвала ще си изненадвало ще сте изненадвали
3 лице ще е изненадвал ще е изненадвала ще е изненадвало ще са изненадвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изненадвам щяхме да изненадваме
2 лице щеше да изненадваш щяхте да изненадвате
3 лице щеше да изненадва щяха да изненадват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изненадвал щях да съм изненадвала щях да съм изненадвало щяхме да сме изненадвали
2 лице щеше да си изненадвал щеше да си изненадвала щеше да си изненадвало щяхте да сте изненадвали
3 лице щеше да е изненадвал щеше да е изненадвала щеше да е изненадвало щяха да са изненадвали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изненадвал съм изненадвала съм изненадвало съм изненадвали сме
2 лице изненадвал си изненадвала си изненадвало си изненадвали сте
3 лице изненадвал (е) изненадвала (е) изненадвало (е) изненадвали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изненадвал съм изненадвала съм изненадвало съм изненадвали сме
2 лице изненадвал си изненадвала си изненадвало си изненадвали сте
3 лице изненадвал (е) изненадвала (е) изненадвало (е) изненадвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изненадвал била съм изненадвала било съм изненадвало били сме изненадвали
2 лице бил си изненадвал била си изненадвала било си изненадвало били сте изненадвали
3 лице бил (е) изненадвал била (е) изненадвала било (е) изненадвало били (са) изненадвали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изненадвам щяла съм да изненадвам щяло съм да изненадвам щели сме да изненадваме
2 лице щял си да изненадваш щяла си да изненадваш щяло си да изненадваш щели сте да изненадвате
3 лице щял (е) да изненадва щяла (е) да изненадва щяло (е) да изненадва щели (са) да изненадват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изненадвал щяла съм да съм изненадвала щяло съм да съм изненадвало щели сме да сме изненадвали
2 лице щял си да си изненадвал щяла си да си изненадвала щяло си да си изненадвало щели сте да сте изненадвали
3 лице щял (е) да е изненадвал щяла (е) да е изненадвала щяло (е) да е изненадвало щели (са) да са изненадвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изненадвал бих изненадвала бих изненадвало бихме изненадвали
2 лице би изненадвал би изненадвала би изненадвало бихте изненадвали
3 лице би изненадвал би изненадвала би изненадвало биха изненадвали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·не·над·вай из·не·над·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·не·над·ван
непълен член из·не·над·ва·ния
пълен член из·не·над·ва·ни·ят
женски род из·не·над·ва·на
членувано из·не·над·ва·на·та
среден род из·не·над·ва·но
членувано из·не·над·ва·но·то
множествено число из·не·над·ва·ни
членувано из·не·над·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·не·над·вал
непълен член из·не·над·ва·лия
пълен член из·не·над·ва·ли·ят
женски род из·не·над·ва·ла
членувано из·не·над·ва·ла·та
среден род из·не·над·ва·ло
членувано из·не·над·ва·ло·то
множествено число из·не·над·ва·ли
членувано из·не·над·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·не·над·вал
непълен член из·не·над·ва·лия
пълен член из·не·над·ва·ли·ят
женски род из·не·над·ва·ла
членувано из·не·над·ва·ла·та
среден род из·не·над·ва·ло
членувано из·не·над·ва·ло·то
множествено число из·не·над·ва·ли
членувано из·не·над·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·не·над·ващ
непълен член из·не·над·ва·щия
пълен член из·не·над·ва·щи·ят
женски род из·не·над·ва·ща
членувано из·не·над·ва·ща·та
среден род из·не·над·ва·що
членувано из·не·над·ва·що·то
множествено число из·не·над·ва·щи
членувано из·не·над·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·не·над·вай·ки