Шаблон:Словоформи/изневерявам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола изневерявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·ря·вам из·не·ве·ря·ва·ме
2 лице из·не·ве·ря·ваш из·не·ве·ря·ва·те
3 лице из·не·ве·ря·ва из·не·ве·ря·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·ря·вах из·не·ве·ря·вах·ме
2 лице из·не·ве·ря·ва из·не·ве·ря·вах·те
3 лице из·не·ве·ря·ва из·не·ве·ря·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·ря·вах из·не·ве·ря·вах·ме
2 лице из·не·ве·ря·ва·ше из·не·ве·ря·вах·те
3 лице из·не·ве·ря·ва·ше из·не·ве·ря·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерявал съм изневерявала съм изневерявало съм изневерявали сме
2 лице изневерявал си изневерявала си изневерявало си изневерявали сте
3 лице изневерявал е изневерявала е изневерявало е изневерявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изневерявал бях изневерявала бях изневерявало бяхме изневерявали
2 лице беше изневерявал беше изневерявала беше изневерявало бяхте изневерявали
3 лице беше изневерявал беше изневерявала беше изневерявало бяха изневерявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изневерявам ще изневеряваме
2 лице ще изневеряваш ще изневерявате
3 лице ще изневерява ще изневеряват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изневерявал ще съм изневерявала ще съм изневерявало ще сме изневерявали
2 лице ще си изневерявал ще си изневерявала ще си изневерявало ще сте изневерявали
3 лице ще е изневерявал ще е изневерявала ще е изневерявало ще са изневерявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изневерявам щяхме да изневеряваме
2 лице щеше да изневеряваш щяхте да изневерявате
3 лице щеше да изневерява щяха да изневеряват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изневерявал щях да съм изневерявала щях да съм изневерявало щяхме да сме изневерявали
2 лице щеше да си изневерявал щеше да си изневерявала щеше да си изневерявало щяхте да сте изневерявали
3 лице щеше да е изневерявал щеше да е изневерявала щеше да е изневерявало щяха да са изневерявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерявал съм изневерявала съм изневерявало съм изневерявали сме
2 лице изневерявал си изневерявала си изневерявало си изневерявали сте
3 лице изневерявал (е) изневерявала (е) изневерявало (е) изневерявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерявал съм изневерявала съм изневерявало съм изневерявали сме
2 лице изневерявал си изневерявала си изневерявало си изневерявали сте
3 лице изневерявал (е) изневерявала (е) изневерявало (е) изневерявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изневерявал била съм изневерявала било съм изневерявало били сме изневерявали
2 лице бил си изневерявал била си изневерявала било си изневерявало били сте изневерявали
3 лице бил (е) изневерявал била (е) изневерявала било (е) изневерявало били (са) изневерявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изневерявам щяла съм да изневерявам щяло съм да изневерявам щели сме да изневеряваме
2 лице щял си да изневеряваш щяла си да изневеряваш щяло си да изневеряваш щели сте да изневерявате
3 лице щял (е) да изневерява щяла (е) да изневерява щяло (е) да изневерява щели (са) да изневеряват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изневерявал щяла съм да съм изневерявала щяло съм да съм изневерявало щели сме да сме изневерявали
2 лице щял си да си изневерявал щяла си да си изневерявала щяло си да си изневерявало щели сте да сте изневерявали
3 лице щял (е) да е изневерявал щяла (е) да е изневерявала щяло (е) да е изневерявало щели (са) да са изневерявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изневерявал бих изневерявала бих изневерявало бихме изневерявали
2 лице би изневерявал би изневерявала би изневерявало бихте изневерявали
3 лице би изневерявал би изневерявала би изневерявало биха изневерявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·не·ве·ря·вай из·не·ве·ря·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·не·ве·ря·ван
непълен член из·не·ве·ря·ва·ния
пълен член из·не·ве·ря·ва·ни·ят
женски род из·не·ве·ря·ва·на
членувано из·не·ве·ря·ва·на·та
среден род из·не·ве·ря·ва·но
членувано из·не·ве·ря·ва·но·то
множествено число из·не·ве·ря·ва·ни
членувано из·не·ве·ря·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·не·ве·ря·вал
непълен член из·не·ве·ря·ва·лия
пълен член из·не·ве·ря·ва·ли·ят
женски род из·не·ве·ря·ва·ла
членувано из·не·ве·ря·ва·ла·та
среден род из·не·ве·ря·ва·ло
членувано из·не·ве·ря·ва·ло·то
множествено число из·не·ве·ря·ва·ли
членувано из·не·ве·ря·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·не·ве·ря·вал
непълен член из·не·ве·ря·ва·лия
пълен член из·не·ве·ря·ва·ли·ят
женски род из·не·ве·ря·ва·ла
членувано из·не·ве·ря·ва·ла·та
среден род из·не·ве·ря·ва·ло
членувано из·не·ве·ря·ва·ло·то
множествено число из·не·ве·ря·ва·ли
членувано из·не·ве·ря·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·не·ве·ря·ващ
непълен член из·не·ве·ря·ва·щия
пълен член из·не·ве·ря·ва·щи·ят
женски род из·не·ве·ря·ва·ща
членувано из·не·ве·ря·ва·ща·та
среден род из·не·ве·ря·ва·що
членувано из·не·ве·ря·ва·що·то
множествено число из·не·ве·ря·ва·щи
членувано из·не·ве·ря·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·не·ве·ря·вай·ки