Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изневеря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изневеря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·ря из·не·ве·рим
2 лице из·не·ве·риш из·не·ве·ри·те
3 лице из·не·ве·ри из·не·ве·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·рих из·не·ве·рих·ме
2 лице из·не·ве·ри из·не·ве·рих·те
3 лице из·не·ве·ри из·не·ве·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·рях из·не·ве·рях·ме
2 лице из·не·ве·ре·ше из·не·ве·рях·те
3 лице из·не·ве·ре·ше из·не·ве·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерил съм изневерила съм изневерило съм изневерили сме
2 лице изневерил си изневерила си изневерило си изневерили сте
3 лице изневерил е изневерила е изневерило е изневерили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изневерил бях изневерила бях изневерило бяхме изневерили
2 лице беше изневерил беше изневерила беше изневерило бяхте изневерили
3 лице беше изневерил беше изневерила беше изневерило бяха изневерили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изневеря ще изневерим
2 лице ще изневериш ще изневерите
3 лице ще изневери ще изневерят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изневерил ще съм изневерила ще съм изневерило ще сме изневерили
2 лице ще си изневерил ще си изневерила ще си изневерило ще сте изневерили
3 лице ще е изневерил ще е изневерила ще е изневерило ще са изневерили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изневеря щяхме да изневерим
2 лице щеше да изневериш щяхте да изневерите
3 лице щеше да изневери щяха да изневерят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изневерил щях да съм изневерила щях да съм изневерило щяхме да сме изневерили
2 лице щеше да си изневерил щеше да си изневерила щеше да си изневерило щяхте да сте изневерили
3 лице щеше да е изневерил щеше да е изневерила щеше да е изневерило щяха да са изневерили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерял съм изневеряла съм изневеряло съм изневерели сме
2 лице изневерял си изневеряла си изневеряло си изневерели сте
3 лице изневерял (е) изневеряла (е) изневеряло (е) изневерели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерил съм изневерила съм изневерило съм изневерили сме
2 лице изневерил си изневерила си изневерило си изневерили сте
3 лице изневерил (е) изневерила (е) изневерило (е) изневерили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изневерил била съм изневерила било съм изневерило били сме изневерили
2 лице бил си изневерил била си изневерила било си изневерило били сте изневерили
3 лице бил (е) изневерил била (е) изневерила било (е) изневерило били (са) изневерили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изневеря щяла съм да изневеря щяло съм да изневеря щели сме да изневерим
2 лице щял си да изневериш щяла си да изневериш щяло си да изневериш щели сте да изневерите
3 лице щял (е) да изневери щяла (е) да изневери щяло (е) да изневери щели (са) да изневерят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изневерил щяла съм да съм изневерила щяло съм да съм изневерило щели сме да сме изневерили
2 лице щял си да си изневерил щяла си да си изневерила щяло си да си изневерило щели сте да сте изневерили
3 лице щял (е) да е изневерил щяла (е) да е изневерила щяло (е) да е изневерило щели (са) да са изневерили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изневерил бих изневерила бих изневерило бихме изневерили
2 лице би изневерил би изневерила би изневерило бихте изневерили
3 лице би изневерил би изневерила би изневерило биха изневерили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·не·ве·ри из·не·ве·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·ве·рен
непълен член из·не·ве·ре·ния
пълен член из·не·ве·ре·ни·ят
женски род из·не·ве·ре·на
членувано из·не·ве·ре·на·та
среден род из·не·ве·ре·но
членувано из·не·ве·ре·но·то
множествено число из·не·ве·ре·ни
членувано из·не·ве·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·ве·рил
непълен член из·не·ве·ри·лия
пълен член из·не·ве·ри·ли·ят
женски род из·не·ве·ри·ла
членувано из·не·ве·ри·ла·та
среден род из·не·ве·ри·ло
членувано из·не·ве·ри·ло·то
множествено число из·не·ве·ри·ли
членувано из·не·ве·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·ве·рял
непълен член из·не·ве·ря·лия
пълен член из·не·ве·ря·ли·ят
женски род из·не·ве·ря·ла
членувано из·не·ве·ря·ла·та
среден род из·не·ве·ря·ло
членувано из·не·ве·ря·ло·то
множествено число из·не·ве·ре·ли
членувано из·не·ве·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·не·ве·рящ
непълен член из·не·ве·ря·щия
пълен член из·не·ве·ря·щи·ят
женски род из·не·ве·ря·ща
членувано из·не·ве·ря·ща·та
среден род из·не·ве·ря·що
членувано из·не·ве·ря·що·то
множествено число из·не·ве·ря·щи
членувано из·не·ве·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·не·ве·рей·ки