Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/измяукам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола измяукам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мя·у·кам из·мя·у·ка·ме
2 лице из·мя·у·каш из·мя·у·ка·те
3 лице из·мя·у·ка из·мя·у·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мя·у·ках из·мя·у·ках·ме
2 лице из·мя·у·ка из·мя·у·ках·те
3 лице из·мя·у·ка из·мя·у·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мя·у·ках из·мя·у·ках·ме
2 лице из·мя·у·ка·ше из·мя·у·ках·те
3 лице из·мя·у·ка·ше из·мя·у·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяукал съм измяукала съм измяукало съм измяукали сме
2 лице измяукал си измяукала си измяукало си измяукали сте
3 лице измяукал е измяукала е измяукало е измяукали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измяукал бях измяукала бях измяукало бяхме измяукали
2 лице беше измяукал беше измяукала беше измяукало бяхте измяукали
3 лице беше измяукал беше измяукала беше измяукало бяха измяукали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще измяукам ще измяукаме
2 лице ще измяукаш ще измяукате
3 лице ще измяука ще измяукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измяукал ще съм измяукала ще съм измяукало ще сме измяукали
2 лице ще си измяукал ще си измяукала ще си измяукало ще сте измяукали
3 лице ще е измяукал ще е измяукала ще е измяукало ще са измяукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да измяукам щяхме да измяукаме
2 лице щеше да измяукаш щяхте да измяукате
3 лице щеше да измяука щяха да измяукат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измяукал щях да съм измяукала щях да съм измяукало щяхме да сме измяукали
2 лице щеше да си измяукал щеше да си измяукала щеше да си измяукало щяхте да сте измяукали
3 лице щеше да е измяукал щеше да е измяукала щеше да е измяукало щяха да са измяукали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяукал съм измяукала съм измяукало съм измяукали сме
2 лице измяукал си измяукала си измяукало си измяукали сте
3 лице измяукал (е) измяукала (е) измяукало (е) измяукали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяукал съм измяукала съм измяукало съм измяукали сме
2 лице измяукал си измяукала си измяукало си измяукали сте
3 лице измяукал (е) измяукала (е) измяукало (е) измяукали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измяукал била съм измяукала било съм измяукало били сме измяукали
2 лице бил си измяукал била си измяукала било си измяукало били сте измяукали
3 лице бил (е) измяукал била (е) измяукала било (е) измяукало били (са) измяукали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измяукам щяла съм да измяукам щяло съм да измяукам щели сме да измяукаме
2 лице щял си да измяукаш щяла си да измяукаш щяло си да измяукаш щели сте да измяукате
3 лице щял (е) да измяука щяла (е) да измяука щяло (е) да измяука щели (са) да измяукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измяукал щяла съм да съм измяукала щяло съм да съм измяукало щели сме да сме измяукали
2 лице щял си да си измяукал щяла си да си измяукала щяло си да си измяукало щели сте да сте измяукали
3 лице щял (е) да е измяукал щяла (е) да е измяукала щяло (е) да е измяукало щели (са) да са измяукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измяукал бих измяукала бих измяукало бихме измяукали
2 лице би измяукал би измяукала би измяукало бихте измяукали
3 лице би измяукал би измяукала би измяукало биха измяукали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·мя·у·кай из·мя·у·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мя·у·кан
непълен член из·мя·у·ка·ния
пълен член из·мя·у·ка·ни·ят
женски род из·мя·у·ка·на
членувано из·мя·у·ка·на·та
среден род из·мя·у·ка·но
членувано из·мя·у·ка·но·то
множествено число из·мя·у·ка·ни
членувано из·мя·у·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мя·у·кал
непълен член из·мя·у·ка·лия
пълен член из·мя·у·ка·ли·ят
женски род из·мя·у·ка·ла
членувано из·мя·у·ка·ла·та
среден род из·мя·у·ка·ло
членувано из·мя·у·ка·ло·то
множествено число из·мя·у·ка·ли
членувано из·мя·у·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мя·у·кал
непълен член из·мя·у·ка·лия
пълен член из·мя·у·ка·ли·ят
женски род из·мя·у·ка·ла
членувано из·мя·у·ка·ла·та
среден род из·мя·у·ка·ло
членувано из·мя·у·ка·ло·то
множествено число из·мя·у·ка·ли
членувано из·мя·у·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мя·у·кащ
непълен член из·мя·у·ка·щия
пълен член из·мя·у·ка·щи·ят
женски род из·мя·у·ка·ща
членувано из·мя·у·ка·ща·та
среден род из·мя·у·ка·що
членувано из·мя·у·ка·що·то
множествено число из·мя·у·ка·щи
членувано из·мя·у·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·мя·у·кай·ки