Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/измъчвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола измъчвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъч·вам из·мъч·ва·ме
2 лице из·мъч·ваш из·мъч·ва·те
3 лице из·мъч·ва из·мъч·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъч·вах из·мъч·вах·ме
2 лице из·мъч·ва из·мъч·вах·те
3 лице из·мъч·ва из·мъч·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъч·вах из·мъч·вах·ме
2 лице из·мъч·ва·ше из·мъч·вах·те
3 лице из·мъч·ва·ше из·мъч·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчвал съм измъчвала съм измъчвало съм измъчвали сме
2 лице измъчвал си измъчвала си измъчвало си измъчвали сте
3 лице измъчвал е измъчвала е измъчвало е измъчвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измъчвал бях измъчвала бях измъчвало бяхме измъчвали
2 лице беше измъчвал беше измъчвала беше измъчвало бяхте измъчвали
3 лице беше измъчвал беше измъчвала беше измъчвало бяха измъчвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще измъчвам ще измъчваме
2 лице ще измъчваш ще измъчвате
3 лице ще измъчва ще измъчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измъчвал ще съм измъчвала ще съм измъчвало ще сме измъчвали
2 лице ще си измъчвал ще си измъчвала ще си измъчвало ще сте измъчвали
3 лице ще е измъчвал ще е измъчвала ще е измъчвало ще са измъчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да измъчвам щяхме да измъчваме
2 лице щеше да измъчваш щяхте да измъчвате
3 лице щеше да измъчва щяха да измъчват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измъчвал щях да съм измъчвала щях да съм измъчвало щяхме да сме измъчвали
2 лице щеше да си измъчвал щеше да си измъчвала щеше да си измъчвало щяхте да сте измъчвали
3 лице щеше да е измъчвал щеше да е измъчвала щеше да е измъчвало щяха да са измъчвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчвал съм измъчвала съм измъчвало съм измъчвали сме
2 лице измъчвал си измъчвала си измъчвало си измъчвали сте
3 лице измъчвал (е) измъчвала (е) измъчвало (е) измъчвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчвал съм измъчвала съм измъчвало съм измъчвали сме
2 лице измъчвал си измъчвала си измъчвало си измъчвали сте
3 лице измъчвал (е) измъчвала (е) измъчвало (е) измъчвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измъчвал била съм измъчвала било съм измъчвало били сме измъчвали
2 лице бил си измъчвал била си измъчвала било си измъчвало били сте измъчвали
3 лице бил (е) измъчвал била (е) измъчвала било (е) измъчвало били (са) измъчвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измъчвам щяла съм да измъчвам щяло съм да измъчвам щели сме да измъчваме
2 лице щял си да измъчваш щяла си да измъчваш щяло си да измъчваш щели сте да измъчвате
3 лице щял (е) да измъчва щяла (е) да измъчва щяло (е) да измъчва щели (са) да измъчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измъчвал щяла съм да съм измъчвала щяло съм да съм измъчвало щели сме да сме измъчвали
2 лице щял си да си измъчвал щяла си да си измъчвала щяло си да си измъчвало щели сте да сте измъчвали
3 лице щял (е) да е измъчвал щяла (е) да е измъчвала щяло (е) да е измъчвало щели (са) да са измъчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измъчвал бих измъчвала бих измъчвало бихме измъчвали
2 лице би измъчвал би измъчвала би измъчвало бихте измъчвали
3 лице би измъчвал би измъчвала би измъчвало биха измъчвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·мъч·вай из·мъч·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъч·ван
непълен член из·мъч·ва·ния
пълен член из·мъч·ва·ни·ят
женски род из·мъч·ва·на
членувано из·мъч·ва·на·та
среден род из·мъч·ва·но
членувано из·мъч·ва·но·то
множествено число из·мъч·ва·ни
членувано из·мъч·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъч·вал
непълен член из·мъч·ва·лия
пълен член из·мъч·ва·ли·ят
женски род из·мъч·ва·ла
членувано из·мъч·ва·ла·та
среден род из·мъч·ва·ло
членувано из·мъч·ва·ло·то
множествено число из·мъч·ва·ли
членувано из·мъч·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъч·вал
непълен член из·мъч·ва·лия
пълен член из·мъч·ва·ли·ят
женски род из·мъч·ва·ла
членувано из·мъч·ва·ла·та
среден род из·мъч·ва·ло
членувано из·мъч·ва·ло·то
множествено число из·мъч·ва·ли
членувано из·мъч·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъч·ващ
непълен член из·мъч·ва·щия
пълен член из·мъч·ва·щи·ят
женски род из·мъч·ва·ща
членувано из·мъч·ва·ща·та
среден род из·мъч·ва·що
членувано из·мъч·ва·що·то
множествено число из·мъч·ва·щи
членувано из·мъч·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·мъч·вай·ки