Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/измъча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола измъча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъ·ча из·мъ·чим
2 лице из·мъ·чиш из·мъ·чи·те
3 лице из·мъ·чи из·мъ·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъ·чих из·мъ·чих·ме
2 лице из·мъ·чи из·мъ·чих·те
3 лице из·мъ·чи из·мъ·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъ·чех из·мъ·чех·ме
2 лице из·мъ·че·ше из·мъ·чех·те
3 лице из·мъ·че·ше из·мъ·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчил съм измъчила съм измъчило съм измъчили сме
2 лице измъчил си измъчила си измъчило си измъчили сте
3 лице измъчил е измъчила е измъчило е измъчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измъчил бях измъчила бях измъчило бяхме измъчили
2 лице беше измъчил беше измъчила беше измъчило бяхте измъчили
3 лице беше измъчил беше измъчила беше измъчило бяха измъчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще измъча ще измъчим
2 лице ще измъчиш ще измъчите
3 лице ще измъчи ще измъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измъчил ще съм измъчила ще съм измъчило ще сме измъчили
2 лице ще си измъчил ще си измъчила ще си измъчило ще сте измъчили
3 лице ще е измъчил ще е измъчила ще е измъчило ще са измъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да измъча щяхме да измъчим
2 лице щеше да измъчиш щяхте да измъчите
3 лице щеше да измъчи щяха да измъчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измъчил щях да съм измъчила щях да съм измъчило щяхме да сме измъчили
2 лице щеше да си измъчил щеше да си измъчила щеше да си измъчило щяхте да сте измъчили
3 лице щеше да е измъчил щеше да е измъчила щеше да е измъчило щяха да са измъчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчел съм измъчела съм измъчело съм измъчели сме
2 лице измъчел си измъчела си измъчело си измъчели сте
3 лице измъчел (е) измъчела (е) измъчело (е) измъчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъчил съм измъчила съм измъчило съм измъчили сме
2 лице измъчил си измъчила си измъчило си измъчили сте
3 лице измъчил (е) измъчила (е) измъчило (е) измъчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измъчил била съм измъчила било съм измъчило били сме измъчили
2 лице бил си измъчил била си измъчила било си измъчило били сте измъчили
3 лице бил (е) измъчил била (е) измъчила било (е) измъчило били (са) измъчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измъча щяла съм да измъча щяло съм да измъча щели сме да измъчим
2 лице щял си да измъчиш щяла си да измъчиш щяло си да измъчиш щели сте да измъчите
3 лице щял (е) да измъчи щяла (е) да измъчи щяло (е) да измъчи щели (са) да измъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измъчил щяла съм да съм измъчила щяло съм да съм измъчило щели сме да сме измъчили
2 лице щял си да си измъчил щяла си да си измъчила щяло си да си измъчило щели сте да сте измъчили
3 лице щял (е) да е измъчил щяла (е) да е измъчила щяло (е) да е измъчило щели (са) да са измъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измъчил бих измъчила бих измъчило бихме измъчили
2 лице би измъчил би измъчила би измъчило бихте измъчили
3 лице би измъчил би измъчила би измъчило биха измъчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·мъ·чи из·мъ·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъ·чен
непълен член из·мъ·че·ния
пълен член из·мъ·че·ни·ят
женски род из·мъ·че·на
членувано из·мъ·че·на·та
среден род из·мъ·че·но
членувано из·мъ·че·но·то
множествено число из·мъ·че·ни
членувано из·мъ·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъ·чил
непълен член из·мъ·чи·лия
пълен член из·мъ·чи·ли·ят
женски род из·мъ·чи·ла
членувано из·мъ·чи·ла·та
среден род из·мъ·чи·ло
членувано из·мъ·чи·ло·то
множествено число из·мъ·чи·ли
членувано из·мъ·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъ·чел
непълен член из·мъ·че·лия
пълен член из·мъ·че·ли·ят
женски род из·мъ·че·ла
членувано из·мъ·че·ла·та
среден род из·мъ·че·ло
членувано из·мъ·че·ло·то
множествено число из·мъ·че·ли
членувано из·мъ·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъ·чещ
непълен член из·мъ·че·щия
пълен член из·мъ·че·щи·ят
женски род из·мъ·че·ща
членувано из·мъ·че·ща·та
среден род из·мъ·че·що
членувано из·мъ·че·що·то
множествено число из·мъ·че·щи
членувано из·мъ·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·мъ·чей·ки