Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/измътя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола измътя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъ·тя из·мъ·тим
2 лице из·мъ·тиш из·мъ·ти·те
3 лице из·мъ·ти из·мъ·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъ·тих из·мъ·тих·ме
2 лице из·мъ·ти из·мъ·тих·те
3 лице из·мъ·ти из·мъ·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мъ·тех из·мъ·тех·ме
2 лице из·мъ·те·ше из·мъ·тех·те
3 лице из·мъ·те·ше из·мъ·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътил съм измътила съм измътило съм измътили сме
2 лице измътил си измътила си измътило си измътили сте
3 лице измътил е измътила е измътило е измътили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измътил бях измътила бях измътило бяхме измътили
2 лице беше измътил беше измътила беше измътило бяхте измътили
3 лице беше измътил беше измътила беше измътило бяха измътили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще измътя ще измътим
2 лице ще измътиш ще измътите
3 лице ще измъти ще измътят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измътил ще съм измътила ще съм измътило ще сме измътили
2 лице ще си измътил ще си измътила ще си измътило ще сте измътили
3 лице ще е измътил ще е измътила ще е измътило ще са измътили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да измътя щяхме да измътим
2 лице щеше да измътиш щяхте да измътите
3 лице щеше да измъти щяха да измътят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измътил щях да съм измътила щях да съм измътило щяхме да сме измътили
2 лице щеше да си измътил щеше да си измътила щеше да си измътило щяхте да сте измътили
3 лице щеше да е измътил щеше да е измътила щеше да е измътило щяха да са измътили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътел съм измътела съм измътело съм измътели сме
2 лице измътел си измътела си измътело си измътели сте
3 лице измътел (е) измътела (е) измътело (е) измътели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измътил съм измътила съм измътило съм измътили сме
2 лице измътил си измътила си измътило си измътили сте
3 лице измътил (е) измътила (е) измътило (е) измътили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измътил била съм измътила било съм измътило били сме измътили
2 лице бил си измътил била си измътила било си измътило били сте измътили
3 лице бил (е) измътил била (е) измътила било (е) измътило били (са) измътили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измътя щяла съм да измътя щяло съм да измътя щели сме да измътим
2 лице щял си да измътиш щяла си да измътиш щяло си да измътиш щели сте да измътите
3 лице щял (е) да измъти щяла (е) да измъти щяло (е) да измъти щели (са) да измътят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измътил щяла съм да съм измътила щяло съм да съм измътило щели сме да сме измътили
2 лице щял си да си измътил щяла си да си измътила щяло си да си измътило щели сте да сте измътили
3 лице щял (е) да е измътил щяла (е) да е измътила щяло (е) да е измътило щели (са) да са измътили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измътил бих измътила бих измътило бихме измътили
2 лице би измътил би измътила би измътило бихте измътили
3 лице би измътил би измътила би измътило биха измътили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·мъ·ти из·мъ·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъ·тен
непълен член из·мъ·те·ния
пълен член из·мъ·те·ни·ят
женски род из·мъ·те·на
членувано из·мъ·те·на·та
среден род из·мъ·те·но
членувано из·мъ·те·но·то
множествено число из·мъ·те·ни
членувано из·мъ·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъ·тил
непълен член из·мъ·ти·лия
пълен член из·мъ·ти·ли·ят
женски род из·мъ·ти·ла
членувано из·мъ·ти·ла·та
среден род из·мъ·ти·ло
членувано из·мъ·ти·ло·то
множествено число из·мъ·ти·ли
членувано из·мъ·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъ·тел
непълен член из·мъ·те·лия
пълен член из·мъ·те·ли·ят
женски род из·мъ·те·ла
членувано из·мъ·те·ла·та
среден род из·мъ·те·ло
членувано из·мъ·те·ло·то
множествено число из·мъ·те·ли
членувано из·мъ·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мъ·тещ
непълен член из·мъ·те·щия
пълен член из·мъ·те·щи·ят
женски род из·мъ·те·ща
членувано из·мъ·те·ща·та
среден род из·мъ·те·що
членувано из·мъ·те·що·то
множествено число из·мъ·те·щи
членувано из·мъ·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·мъ·тей·ки