Шаблон:Словоформи/измъдрувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола измъдрувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·мъд·ру·вам из·мъд·ру·ва·ме
2 лице из·мъд·ру·ваш из·мъд·ру·ва·те
3 лице из·мъд·ру·ва из·мъд·ру·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·мъд·ру·вах из·мъд·ру·вах·ме
2 лице из·мъд·ру·ва из·мъд·ру·вах·те
3 лице из·мъд·ру·ва из·мъд·ру·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·мъд·ру·вах из·мъд·ру·вах·ме
2 лице из·мъд·ру·ва·ше из·мъд·ру·вах·те
3 лице из·мъд·ру·ва·ше из·мъд·ру·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъдрувал съм измъдрувала съм измъдрувало съм измъдрували сме
2 лице измъдрувал си измъдрувала си измъдрувало си измъдрували сте
3 лице измъдрувал е измъдрувала е измъдрувало е измъдрували са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измъдрувал бях измъдрувала бях измъдрувало бяхме измъдрували
2 лице беше измъдрувал беше измъдрувала беше измъдрувало бяхте измъдрували
3 лице беше измъдрувал беше измъдрувала беше измъдрувало бяха измъдрували


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще измъдрувам ще измъдруваме
2 лице ще измъдруваш ще измъдрувате
3 лице ще измъдрува ще измъдруват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измъдрувал ще съм измъдрувала ще съм измъдрувало ще сме измъдрували
2 лице ще си измъдрувал ще си измъдрувала ще си измъдрувало ще сте измъдрували
3 лице ще е измъдрувал ще е измъдрувала ще е измъдрувало ще са измъдрували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да измъдрувам щяхме да измъдруваме
2 лице щеше да измъдруваш щяхте да измъдрувате
3 лице щеше да измъдрува щяха да измъдруват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измъдрувал щях да съм измъдрувала щях да съм измъдрувало щяхме да сме измъдрували
2 лице щеше да си измъдрувал щеше да си измъдрувала щеше да си измъдрувало щяхте да сте измъдрували
3 лице щеше да е измъдрувал щеше да е измъдрувала щеше да е измъдрувало щяха да са измъдрували


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъдрувал съм измъдрувала съм измъдрувало съм измъдрували сме
2 лице измъдрувал си измъдрувала си измъдрувало си измъдрували сте
3 лице измъдрувал (е) измъдрувала (е) измъдрувало (е) измъдрували (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измъдрувал съм измъдрувала съм измъдрувало съм измъдрували сме
2 лице измъдрувал си измъдрувала си измъдрувало си измъдрували сте
3 лице измъдрувал (е) измъдрувала (е) измъдрувало (е) измъдрували (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измъдрувал била съм измъдрувала било съм измъдрувало били сме измъдрували
2 лице бил си измъдрувал била си измъдрувала било си измъдрувало били сте измъдрували
3 лице бил (е) измъдрувал била (е) измъдрувала било (е) измъдрувало били (са) измъдрували


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измъдрувам щяла съм да измъдрувам щяло съм да измъдрувам щели сме да измъдруваме
2 лице щял си да измъдруваш щяла си да измъдруваш щяло си да измъдруваш щели сте да измъдрувате
3 лице щял (е) да измъдрува щяла (е) да измъдрува щяло (е) да измъдрува щели (са) да измъдруват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измъдрувал щяла съм да съм измъдрувала щяло съм да съм измъдрувало щели сме да сме измъдрували
2 лице щял си да си измъдрувал щяла си да си измъдрувала щяло си да си измъдрувало щели сте да сте измъдрували
3 лице щял (е) да е измъдрувал щяла (е) да е измъдрувала щяло (е) да е измъдрувало щели (са) да са измъдрували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измъдрувал бих измъдрувала бих измъдрувало бихме измъдрували
2 лице би измъдрувал би измъдрувала би измъдрувало бихте измъдрували
3 лице би измъдрувал би измъдрувала би измъдрувало биха измъдрували


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·мъд·ру·вай из·мъд·ру·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·мъд·ру·ван
непълен член из·мъд·ру·ва·ния
пълен член из·мъд·ру·ва·ни·ят
женски род из·мъд·ру·ва·на
членувано из·мъд·ру·ва·на·та
среден род из·мъд·ру·ва·но
членувано из·мъд·ру·ва·но·то
множествено число из·мъд·ру·ва·ни
членувано из·мъд·ру·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·мъд·ру·вал
непълен член из·мъд·ру·ва·лия
пълен член из·мъд·ру·ва·ли·ят
женски род из·мъд·ру·ва·ла
членувано из·мъд·ру·ва·ла·та
среден род из·мъд·ру·ва·ло
членувано из·мъд·ру·ва·ло·то
множествено число из·мъд·ру·ва·ли
членувано из·мъд·ру·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·мъд·ру·вал
непълен член из·мъд·ру·ва·лия
пълен член из·мъд·ру·ва·ли·ят
женски род из·мъд·ру·ва·ла
членувано из·мъд·ру·ва·ла·та
среден род из·мъд·ру·ва·ло
членувано из·мъд·ру·ва·ло·то
множествено число из·мъд·ру·ва·ли
членувано из·мъд·ру·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·мъд·ру·ващ
непълен член из·мъд·ру·ва·щия
пълен член из·мъд·ру·ва·щи·ят
женски род из·мъд·ру·ва·ща
членувано из·мъд·ру·ва·ща·та
среден род из·мъд·ру·ва·що
членувано из·мъд·ру·ва·що·то
множествено число из·мъд·ру·ва·щи
членувано из·мъд·ру·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·мъд·ру·вай·ки