Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/измушвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола измушвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·муш·вам из·муш·ва·ме
2 лице из·муш·ваш из·муш·ва·те
3 лице из·муш·ва из·муш·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·муш·вах из·муш·вах·ме
2 лице из·муш·ва из·муш·вах·те
3 лице из·муш·ва из·муш·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·муш·вах из·муш·вах·ме
2 лице из·муш·ва·ше из·муш·вах·те
3 лице из·муш·ва·ше из·муш·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушвал съм измушвала съм измушвало съм измушвали сме
2 лице измушвал си измушвала си измушвало си измушвали сте
3 лице измушвал е измушвала е измушвало е измушвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измушвал бях измушвала бях измушвало бяхме измушвали
2 лице беше измушвал беше измушвала беше измушвало бяхте измушвали
3 лице беше измушвал беше измушвала беше измушвало бяха измушвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще измушвам ще измушваме
2 лице ще измушваш ще измушвате
3 лице ще измушва ще измушват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измушвал ще съм измушвала ще съм измушвало ще сме измушвали
2 лице ще си измушвал ще си измушвала ще си измушвало ще сте измушвали
3 лице ще е измушвал ще е измушвала ще е измушвало ще са измушвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да измушвам щяхме да измушваме
2 лице щеше да измушваш щяхте да измушвате
3 лице щеше да измушва щяха да измушват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измушвал щях да съм измушвала щях да съм измушвало щяхме да сме измушвали
2 лице щеше да си измушвал щеше да си измушвала щеше да си измушвало щяхте да сте измушвали
3 лице щеше да е измушвал щеше да е измушвала щеше да е измушвало щяха да са измушвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушвал съм измушвала съм измушвало съм измушвали сме
2 лице измушвал си измушвала си измушвало си измушвали сте
3 лице измушвал (е) измушвала (е) измушвало (е) измушвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измушвал съм измушвала съм измушвало съм измушвали сме
2 лице измушвал си измушвала си измушвало си измушвали сте
3 лице измушвал (е) измушвала (е) измушвало (е) измушвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измушвал била съм измушвала било съм измушвало били сме измушвали
2 лице бил си измушвал била си измушвала било си измушвало били сте измушвали
3 лице бил (е) измушвал била (е) измушвала било (е) измушвало били (са) измушвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измушвам щяла съм да измушвам щяло съм да измушвам щели сме да измушваме
2 лице щял си да измушваш щяла си да измушваш щяло си да измушваш щели сте да измушвате
3 лице щял (е) да измушва щяла (е) да измушва щяло (е) да измушва щели (са) да измушват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измушвал щяла съм да съм измушвала щяло съм да съм измушвало щели сме да сме измушвали
2 лице щял си да си измушвал щяла си да си измушвала щяло си да си измушвало щели сте да сте измушвали
3 лице щял (е) да е измушвал щяла (е) да е измушвала щяло (е) да е измушвало щели (са) да са измушвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измушвал бих измушвала бих измушвало бихме измушвали
2 лице би измушвал би измушвала би измушвало бихте измушвали
3 лице би измушвал би измушвала би измушвало биха измушвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·муш·вай из·муш·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·муш·ван
непълен член из·муш·ва·ния
пълен член из·муш·ва·ни·ят
женски род из·муш·ва·на
членувано из·муш·ва·на·та
среден род из·муш·ва·но
членувано из·муш·ва·но·то
множествено число из·муш·ва·ни
членувано из·муш·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·муш·вал
непълен член из·муш·ва·лия
пълен член из·муш·ва·ли·ят
женски род из·муш·ва·ла
членувано из·муш·ва·ла·та
среден род из·муш·ва·ло
членувано из·муш·ва·ло·то
множествено число из·муш·ва·ли
членувано из·муш·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·муш·вал
непълен член из·муш·ва·лия
пълен член из·муш·ва·ли·ят
женски род из·муш·ва·ла
членувано из·муш·ва·ла·та
среден род из·муш·ва·ло
членувано из·муш·ва·ло·то
множествено число из·муш·ва·ли
членувано из·муш·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·муш·ващ
непълен член из·муш·ва·щия
пълен член из·муш·ва·щи·ят
женски род из·муш·ва·ща
членувано из·муш·ва·ща·та
среден род из·муш·ва·що
членувано из·муш·ва·що·то
множествено число из·муш·ва·щи
членувано из·муш·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·муш·вай·ки