Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изместя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изместя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мес·тя из·мес·тим
2 лице из·мес·тиш из·мес·ти·те
3 лице из·мес·ти из·мес·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мес·тих из·мес·тих·ме
2 лице из·мес·ти из·мес·тих·те
3 лице из·мес·ти из·мес·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·мес·тех из·мес·тех·ме
2 лице из·мес·те·ше из·мес·тех·те
3 лице из·мес·те·ше из·мес·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изместил съм изместила съм изместило съм изместили сме
2 лице изместил си изместила си изместило си изместили сте
3 лице изместил е изместила е изместило е изместили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изместил бях изместила бях изместило бяхме изместили
2 лице беше изместил беше изместила беше изместило бяхте изместили
3 лице беше изместил беше изместила беше изместило бяха изместили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изместя ще изместим
2 лице ще изместиш ще изместите
3 лице ще измести ще изместят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изместил ще съм изместила ще съм изместило ще сме изместили
2 лице ще си изместил ще си изместила ще си изместило ще сте изместили
3 лице ще е изместил ще е изместила ще е изместило ще са изместили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изместя щяхме да изместим
2 лице щеше да изместиш щяхте да изместите
3 лице щеше да измести щяха да изместят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изместил щях да съм изместила щях да съм изместило щяхме да сме изместили
2 лице щеше да си изместил щеше да си изместила щеше да си изместило щяхте да сте изместили
3 лице щеше да е изместил щеше да е изместила щеше да е изместило щяха да са изместили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изместел съм изместела съм изместело съм изместели сме
2 лице изместел си изместела си изместело си изместели сте
3 лице изместел (е) изместела (е) изместело (е) изместели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изместил съм изместила съм изместило съм изместили сме
2 лице изместил си изместила си изместило си изместили сте
3 лице изместил (е) изместила (е) изместило (е) изместили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изместил била съм изместила било съм изместило били сме изместили
2 лице бил си изместил била си изместила било си изместило били сте изместили
3 лице бил (е) изместил била (е) изместила било (е) изместило били (са) изместили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изместя щяла съм да изместя щяло съм да изместя щели сме да изместим
2 лице щял си да изместиш щяла си да изместиш щяло си да изместиш щели сте да изместите
3 лице щял (е) да измести щяла (е) да измести щяло (е) да измести щели (са) да изместят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изместил щяла съм да съм изместила щяло съм да съм изместило щели сме да сме изместили
2 лице щял си да си изместил щяла си да си изместила щяло си да си изместило щели сте да сте изместили
3 лице щял (е) да е изместил щяла (е) да е изместила щяло (е) да е изместило щели (са) да са изместили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изместил бих изместила бих изместило бихме изместили
2 лице би изместил би изместила би изместило бихте изместили
3 лице би изместил би изместила би изместило биха изместили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·мес·ти из·мес·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мес·тен
непълен член из·мес·те·ния
пълен член из·мес·те·ни·ят
женски род из·мес·те·на
членувано из·мес·те·на·та
среден род из·мес·те·но
членувано из·мес·те·но·то
множествено число из·мес·те·ни
членувано из·мес·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мес·тил
непълен член из·мес·ти·лия
пълен член из·мес·ти·ли·ят
женски род из·мес·ти·ла
членувано из·мес·ти·ла·та
среден род из·мес·ти·ло
членувано из·мес·ти·ло·то
множествено число из·мес·ти·ли
членувано из·мес·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мес·тел
непълен член из·мес·те·лия
пълен член из·мес·те·ли·ят
женски род из·мес·те·ла
членувано из·мес·те·ла·та
среден род из·мес·те·ло
членувано из·мес·те·ло·то
множествено число из·мес·те·ли
членувано из·мес·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·мес·тещ
непълен член из·мес·те·щия
пълен член из·мес·те·щи·ят
женски род из·мес·те·ща
членувано из·мес·те·ща·та
среден род из·мес·те·що
членувано из·мес·те·що·то
множествено число из·мес·те·щи
членувано из·мес·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·мес·тей·ки