Шаблон:Словоформи/изкънтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·кън·тя·вам из·кън·тя·ва·ме
2 лице из·кън·тя·ваш из·кън·тя·ва·те
3 лице из·кън·тя·ва из·кън·тя·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·кън·тя·вах из·кън·тя·вах·ме
2 лице из·кън·тя·ва из·кън·тя·вах·те
3 лице из·кън·тя·ва из·кън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·кън·тя·вах из·кън·тя·вах·ме
2 лице из·кън·тя·ва·ше из·кън·тя·вах·те
3 лице из·кън·тя·ва·ше из·кън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтявал съм изкънтявала съм изкънтявало съм изкънтявали сме
2 лице изкънтявал си изкънтявала си изкънтявало си изкънтявали сте
3 лице изкънтявал е изкънтявала е изкънтявало е изкънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкънтявал бях изкънтявала бях изкънтявало бяхме изкънтявали
2 лице беше изкънтявал беше изкънтявала беше изкънтявало бяхте изкънтявали
3 лице беше изкънтявал беше изкънтявала беше изкънтявало бяха изкънтявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изкънтявам ще изкънтяваме
2 лице ще изкънтяваш ще изкънтявате
3 лице ще изкънтява ще изкънтяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкънтявал ще съм изкънтявала ще съм изкънтявало ще сме изкънтявали
2 лице ще си изкънтявал ще си изкънтявала ще си изкънтявало ще сте изкънтявали
3 лице ще е изкънтявал ще е изкънтявала ще е изкънтявало ще са изкънтявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изкънтявам щяхме да изкънтяваме
2 лице щеше да изкънтяваш щяхте да изкънтявате
3 лице щеше да изкънтява щяха да изкънтяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкънтявал щях да съм изкънтявала щях да съм изкънтявало щяхме да сме изкънтявали
2 лице щеше да си изкънтявал щеше да си изкънтявала щеше да си изкънтявало щяхте да сте изкънтявали
3 лице щеше да е изкънтявал щеше да е изкънтявала щеше да е изкънтявало щяха да са изкънтявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтявал съм изкънтявала съм изкънтявало съм изкънтявали сме
2 лице изкънтявал си изкънтявала си изкънтявало си изкънтявали сте
3 лице изкънтявал (е) изкънтявала (е) изкънтявало (е) изкънтявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтявал съм изкънтявала съм изкънтявало съм изкънтявали сме
2 лице изкънтявал си изкънтявала си изкънтявало си изкънтявали сте
3 лице изкънтявал (е) изкънтявала (е) изкънтявало (е) изкънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкънтявал била съм изкънтявала било съм изкънтявало били сме изкънтявали
2 лице бил си изкънтявал била си изкънтявала било си изкънтявало били сте изкънтявали
3 лице бил (е) изкънтявал била (е) изкънтявала било (е) изкънтявало били (са) изкънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкънтявам щяла съм да изкънтявам щяло съм да изкънтявам щели сме да изкънтяваме
2 лице щял си да изкънтяваш щяла си да изкънтяваш щяло си да изкънтяваш щели сте да изкънтявате
3 лице щял (е) да изкънтява щяла (е) да изкънтява щяло (е) да изкънтява щели (са) да изкънтяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкънтявал щяла съм да съм изкънтявала щяло съм да съм изкънтявало щели сме да сме изкънтявали
2 лице щял си да си изкънтявал щяла си да си изкънтявала щяло си да си изкънтявало щели сте да сте изкънтявали
3 лице щял (е) да е изкънтявал щяла (е) да е изкънтявала щяло (е) да е изкънтявало щели (са) да са изкънтявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкънтявал бих изкънтявала бих изкънтявало бихме изкънтявали
2 лице би изкънтявал би изкънтявала би изкънтявало бихте изкънтявали
3 лице би изкънтявал би изкънтявала би изкънтявало биха изкънтявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·кън·тя·вай из·кън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·кън·тя·ван
непълен член из·кън·тя·ва·ния
пълен член из·кън·тя·ва·ни·ят
женски род из·кън·тя·ва·на
членувано из·кън·тя·ва·на·та
среден род из·кън·тя·ва·но
членувано из·кън·тя·ва·но·то
множествено число из·кън·тя·ва·ни
членувано из·кън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·кън·тя·вал
непълен член из·кън·тя·ва·лия
пълен член из·кън·тя·ва·ли·ят
женски род из·кън·тя·ва·ла
членувано из·кън·тя·ва·ла·та
среден род из·кън·тя·ва·ло
членувано из·кън·тя·ва·ло·то
множествено число из·кън·тя·ва·ли
членувано из·кън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·кън·тя·вал
непълен член из·кън·тя·ва·лия
пълен член из·кън·тя·ва·ли·ят
женски род из·кън·тя·ва·ла
членувано из·кън·тя·ва·ла·та
среден род из·кън·тя·ва·ло
членувано из·кън·тя·ва·ло·то
множествено число из·кън·тя·ва·ли
членувано из·кън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·кън·тя·ващ
непълен член из·кън·тя·ва·щия
пълен член из·кън·тя·ва·щи·ят
женски род из·кън·тя·ва·ща
членувано из·кън·тя·ва·ща·та
среден род из·кън·тя·ва·що
членувано из·кън·тя·ва·що·то
множествено число из·кън·тя·ва·щи
членувано из·кън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·кън·тя·вай·ки