Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изкънтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·кън·тя из·кън·тим
2 лице из·кън·тиш из·кън·ти·те
3 лице из·кън·ти из·кън·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·кън·тях из·кън·тях·ме
2 лице из·кън·тя из·кън·тях·те
3 лице из·кън·тя из·кън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·кън·тях из·кън·тях·ме
2 лице из·кън·те·ше из·кън·тях·те
3 лице из·кън·те·ше из·кън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтял съм изкънтяла съм изкънтяло съм изкънтели сме
2 лице изкънтял си изкънтяла си изкънтяло си изкънтели сте
3 лице изкънтял е изкънтяла е изкънтяло е изкънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкънтял бях изкънтяла бях изкънтяло бяхме изкънтели
2 лице беше изкънтял беше изкънтяла беше изкънтяло бяхте изкънтели
3 лице беше изкънтял беше изкънтяла беше изкънтяло бяха изкънтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изкънтя ще изкънтим
2 лице ще изкънтиш ще изкънтите
3 лице ще изкънти ще изкънтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкънтял ще съм изкънтяла ще съм изкънтяло ще сме изкънтели
2 лице ще си изкънтял ще си изкънтяла ще си изкънтяло ще сте изкънтели
3 лице ще е изкънтял ще е изкънтяла ще е изкънтяло ще са изкънтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изкънтя щяхме да изкънтим
2 лице щеше да изкънтиш щяхте да изкънтите
3 лице щеше да изкънти щяха да изкънтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкънтял щях да съм изкънтяла щях да съм изкънтяло щяхме да сме изкънтели
2 лице щеше да си изкънтял щеше да си изкънтяла щеше да си изкънтяло щяхте да сте изкънтели
3 лице щеше да е изкънтял щеше да е изкънтяла щеше да е изкънтяло щяха да са изкънтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтял съм изкънтяла съм изкънтяло съм изкънтели сме
2 лице изкънтял си изкънтяла си изкънтяло си изкънтели сте
3 лице изкънтял (е) изкънтяла (е) изкънтяло (е) изкънтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтял съм изкънтяла съм изкънтяло съм изкънтели сме
2 лице изкънтял си изкънтяла си изкънтяло си изкънтели сте
3 лице изкънтял (е) изкънтяла (е) изкънтяло (е) изкънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкънтял била съм изкънтяла било съм изкънтяло били сме изкънтели
2 лице бил си изкънтял била си изкънтяла било си изкънтяло били сте изкънтели
3 лице бил (е) изкънтял била (е) изкънтяла било (е) изкънтяло били (са) изкънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкънтя щяла съм да изкънтя щяло съм да изкънтя щели сме да изкънтим
2 лице щял си да изкънтиш щяла си да изкънтиш щяло си да изкънтиш щели сте да изкънтите
3 лице щял (е) да изкънти щяла (е) да изкънти щяло (е) да изкънти щели (са) да изкънтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкънтял щяла съм да съм изкънтяла щяло съм да съм изкънтяло щели сме да сме изкънтели
2 лице щял си да си изкънтял щяла си да си изкънтяла щяло си да си изкънтяло щели сте да сте изкънтели
3 лице щял (е) да е изкънтял щяла (е) да е изкънтяла щяло (е) да е изкънтяло щели (са) да са изкънтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкънтял бих изкънтяла бих изкънтяло бихме изкънтели
2 лице би изкънтял би изкънтяла би изкънтяло бихте изкънтели
3 лице би изкънтял би изкънтяла би изкънтяло биха изкънтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·кън·ти из·кън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·кън·тян
непълен член из·кън·тя·ния
пълен член из·кън·тя·ни·ят
женски род из·кън·тя·на
членувано из·кън·тя·на·та
среден род из·кън·тя·но
членувано из·кън·тя·но·то
множествено число из·кън·те·ни
членувано из·кън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·кън·тял
непълен член из·кън·те·лия
пълен член из·кън·те·ли·ят
женски род из·кън·тя·ла
членувано из·кън·тя·ла·та
среден род из·кън·тя·ло
членувано из·кън·тя·ло·то
множествено число из·кън·те·ли
членувано из·кън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·кън·тял
непълен член из·кън·тя·лия
пълен член из·кън·тя·ли·ят
женски род из·кън·тя·ла
членувано из·кън·тя·ла·та
среден род из·кън·тя·ло
членувано из·кън·тя·ло·то
множествено число из·кън·те·ли
членувано из·кън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·кън·тящ
непълен член из·кън·тя·щия
пълен член из·кън·тя·щи·ят
женски род из·кън·тя·ща
членувано из·кън·тя·ща·та
среден род из·кън·тя·що
членувано из·кън·тя·що·то
множествено число из·кън·тя·щи
членувано из·кън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·кън·тей·ки