Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изкумям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкумям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ку·мям из·ку·мя·ме
2 лице из·ку·мяш из·ку·мя·те
3 лице из·ку·мя из·ку·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ку·мях из·ку·мях·ме
2 лице из·ку·мя из·ку·мях·те
3 лице из·ку·мя из·ку·мя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·ку·мях из·ку·мях·ме
2 лице из·ку·мя·ше из·ку·мях·те
3 лице из·ку·мя·ше из·ку·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкумял съм изкумяла съм изкумяло съм изкумяли сме
2 лице изкумял си изкумяла си изкумяло си изкумяли сте
3 лице изкумял е изкумяла е изкумяло е изкумяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкумял бях изкумяла бях изкумяло бяхме изкумяли
2 лице беше изкумял беше изкумяла беше изкумяло бяхте изкумяли
3 лице беше изкумял беше изкумяла беше изкумяло бяха изкумяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изкумям ще изкумяме
2 лице ще изкумяш ще изкумяте
3 лице ще изкумя ще изкумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкумял ще съм изкумяла ще съм изкумяло ще сме изкумяли
2 лице ще си изкумял ще си изкумяла ще си изкумяло ще сте изкумяли
3 лице ще е изкумял ще е изкумяла ще е изкумяло ще са изкумяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изкумям щяхме да изкумяме
2 лице щеше да изкумяш щяхте да изкумяте
3 лице щеше да изкумя щяха да изкумят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкумял щях да съм изкумяла щях да съм изкумяло щяхме да сме изкумяли
2 лице щеше да си изкумял щеше да си изкумяла щеше да си изкумяло щяхте да сте изкумяли
3 лице щеше да е изкумял щеше да е изкумяла щеше да е изкумяло щяха да са изкумяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкумял съм изкумяла съм изкумяло съм изкумяли сме
2 лице изкумял си изкумяла си изкумяло си изкумяли сте
3 лице изкумял (е) изкумяла (е) изкумяло (е) изкумяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкумял съм изкумяла съм изкумяло съм изкумяли сме
2 лице изкумял си изкумяла си изкумяло си изкумяли сте
3 лице изкумял (е) изкумяла (е) изкумяло (е) изкумяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкумял била съм изкумяла било съм изкумяло били сме изкумяли
2 лице бил си изкумял била си изкумяла било си изкумяло били сте изкумяли
3 лице бил (е) изкумял била (е) изкумяла било (е) изкумяло били (са) изкумяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкумям щяла съм да изкумям щяло съм да изкумям щели сме да изкумяме
2 лице щял си да изкумяш щяла си да изкумяш щяло си да изкумяш щели сте да изкумяте
3 лице щял (е) да изкумя щяла (е) да изкумя щяло (е) да изкумя щели (са) да изкумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкумял щяла съм да съм изкумяла щяло съм да съм изкумяло щели сме да сме изкумяли
2 лице щял си да си изкумял щяла си да си изкумяла щяло си да си изкумяло щели сте да сте изкумяли
3 лице щял (е) да е изкумял щяла (е) да е изкумяла щяло (е) да е изкумяло щели (са) да са изкумяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкумял бих изкумяла бих изкумяло бихме изкумяли
2 лице би изкумял би изкумяла би изкумяло бихте изкумяли
3 лице би изкумял би изкумяла би изкумяло биха изкумяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·ку·мяй из·ку·мяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ку·мян
непълен член из·ку·мя·ния
пълен член из·ку·мя·ни·ят
женски род из·ку·мя·на
членувано из·ку·мя·на·та
среден род из·ку·мя·но
членувано из·ку·мя·но·то
множествено число из·ку·мя·ни
членувано из·ку·мя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ку·мял
непълен член из·ку·мя·лия
пълен член из·ку·мя·ли·ят
женски род из·ку·мя·ла
членувано из·ку·мя·ла·та
среден род из·ку·мя·ло
членувано из·ку·мя·ло·то
множествено число из·ку·мя·ли
членувано из·ку·мя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ку·мял
непълен член из·ку·мя·лия
пълен член из·ку·мя·ли·ят
женски род из·ку·мя·ла
членувано из·ку·мя·ла·та
среден род из·ку·мя·ло
членувано из·ку·мя·ло·то
множествено число из·ку·мя·ли
членувано из·ку·мя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·ку·мящ
непълен член из·ку·мя·щия
пълен член из·ку·мя·щи·ят
женски род из·ку·мя·ща
членувано из·ку·мя·ща·та
среден род из·ку·мя·що
членувано из·ку·мя·що·то
множествено число из·ку·мя·щи
членувано из·ку·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·ку·мяй·ки