Шаблон:Словоформи/изкорубвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкорубвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·руб·вам из·ко·руб·ва·ме
2 лице из·ко·руб·ваш из·ко·руб·ва·те
3 лице из·ко·руб·ва из·ко·руб·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·руб·вах из·ко·руб·вах·ме
2 лице из·ко·руб·ва из·ко·руб·вах·те
3 лице из·ко·руб·ва из·ко·руб·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·руб·вах из·ко·руб·вах·ме
2 лице из·ко·руб·ва·ше из·ко·руб·вах·те
3 лице из·ко·руб·ва·ше из·ко·руб·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице изкорубвал е изкорубвала е изкорубвало е изкорубвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкорубвал бях изкорубвала бях изкорубвало бяхме изкорубвали
2 лице беше изкорубвал беше изкорубвала беше изкорубвало бяхте изкорубвали
3 лице беше изкорубвал беше изкорубвала беше изкорубвало бяха изкорубвали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изкорубвам ще изкорубваме
2 лице ще изкорубваш ще изкорубвате
3 лице ще изкорубва ще изкорубват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкорубвал ще съм изкорубвала ще съм изкорубвало ще сме изкорубвали
2 лице ще си изкорубвал ще си изкорубвала ще си изкорубвало ще сте изкорубвали
3 лице ще е изкорубвал ще е изкорубвала ще е изкорубвало ще са изкорубвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изкорубвам щяхме да изкорубваме
2 лице щеше да изкорубваш щяхте да изкорубвате
3 лице щеше да изкорубва щяха да изкорубват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкорубвал щях да съм изкорубвала щях да съм изкорубвало щяхме да сме изкорубвали
2 лице щеше да си изкорубвал щеше да си изкорубвала щеше да си изкорубвало щяхте да сте изкорубвали
3 лице щеше да е изкорубвал щеше да е изкорубвала щеше да е изкорубвало щяха да са изкорубвали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице изкорубвал (е) изкорубвала (е) изкорубвало (е) изкорубвали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице изкорубвал (е) изкорубвала (е) изкорубвало (е) изкорубвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкорубвал била съм изкорубвала било съм изкорубвало били сме изкорубвали
2 лице бил си изкорубвал била си изкорубвала било си изкорубвало били сте изкорубвали
3 лице бил (е) изкорубвал била (е) изкорубвала било (е) изкорубвало били (са) изкорубвали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкорубвам щяла съм да изкорубвам щяло съм да изкорубвам щели сме да изкорубваме
2 лице щял си да изкорубваш щяла си да изкорубваш щяло си да изкорубваш щели сте да изкорубвате
3 лице щял (е) да изкорубва щяла (е) да изкорубва щяло (е) да изкорубва щели (са) да изкорубват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкорубвал щяла съм да съм изкорубвала щяло съм да съм изкорубвало щели сме да сме изкорубвали
2 лице щял си да си изкорубвал щяла си да си изкорубвала щяло си да си изкорубвало щели сте да сте изкорубвали
3 лице щял (е) да е изкорубвал щяла (е) да е изкорубвала щяло (е) да е изкорубвало щели (са) да са изкорубвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкорубвал бих изкорубвала бих изкорубвало бихме изкорубвали
2 лице би изкорубвал би изкорубвала би изкорубвало бихте изкорубвали
3 лице би изкорубвал би изкорубвала би изкорубвало биха изкорубвали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·ко·руб·вай из·ко·руб·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·руб·ван
непълен член из·ко·руб·ва·ния
пълен член из·ко·руб·ва·ни·ят
женски род из·ко·руб·ва·на
членувано из·ко·руб·ва·на·та
среден род из·ко·руб·ва·но
членувано из·ко·руб·ва·но·то
множествено число из·ко·руб·ва·ни
членувано из·ко·руб·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·руб·вал
непълен член из·ко·руб·ва·лия
пълен член из·ко·руб·ва·ли·ят
женски род из·ко·руб·ва·ла
членувано из·ко·руб·ва·ла·та
среден род из·ко·руб·ва·ло
членувано из·ко·руб·ва·ло·то
множествено число из·ко·руб·ва·ли
членувано из·ко·руб·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·руб·вал
непълен член из·ко·руб·ва·лия
пълен член из·ко·руб·ва·ли·ят
женски род из·ко·руб·ва·ла
членувано из·ко·руб·ва·ла·та
среден род из·ко·руб·ва·ло
членувано из·ко·руб·ва·ло·то
множествено число из·ко·руб·ва·ли
членувано из·ко·руб·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·руб·ващ
непълен член из·ко·руб·ва·щия
пълен член из·ко·руб·ва·щи·ят
женски род из·ко·руб·ва·ща
членувано из·ко·руб·ва·ща·та
среден род из·ко·руб·ва·що
членувано из·ко·руб·ва·що·то
множествено число из·ко·руб·ва·щи
членувано из·ко·руб·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·ко·руб·вай·ки