Шаблон:Словоформи/изкомандувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкомандувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·ду·вам из·ко·ман·ду·ва·ме
2 лице из·ко·ман·ду·ваш из·ко·ман·ду·ва·те
3 лице из·ко·ман·ду·ва из·ко·ман·ду·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·ду·вах из·ко·ман·ду·вах·ме
2 лице из·ко·ман·ду·ва из·ко·ман·ду·вах·те
3 лице из·ко·ман·ду·ва из·ко·ман·ду·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·ман·ду·вах из·ко·ман·ду·вах·ме
2 лице из·ко·ман·ду·ва·ше из·ко·ман·ду·вах·те
3 лице из·ко·ман·ду·ва·ше из·ко·ман·ду·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандувал съм изкомандувала съм изкомандувало съм изкомандували сме
2 лице изкомандувал си изкомандувала си изкомандувало си изкомандували сте
3 лице изкомандувал е изкомандувала е изкомандувало е изкомандували са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкомандувал бях изкомандувала бях изкомандувало бяхме изкомандували
2 лице беше изкомандувал беше изкомандувала беше изкомандувало бяхте изкомандували
3 лице беше изкомандувал беше изкомандувала беше изкомандувало бяха изкомандували


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изкомандувам ще изкомандуваме
2 лице ще изкомандуваш ще изкомандувате
3 лице ще изкомандува ще изкомандуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкомандувал ще съм изкомандувала ще съм изкомандувало ще сме изкомандували
2 лице ще си изкомандувал ще си изкомандувала ще си изкомандувало ще сте изкомандували
3 лице ще е изкомандувал ще е изкомандувала ще е изкомандувало ще са изкомандували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изкомандувам щяхме да изкомандуваме
2 лице щеше да изкомандуваш щяхте да изкомандувате
3 лице щеше да изкомандува щяха да изкомандуват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкомандувал щях да съм изкомандувала щях да съм изкомандувало щяхме да сме изкомандували
2 лице щеше да си изкомандувал щеше да си изкомандувала щеше да си изкомандувало щяхте да сте изкомандували
3 лице щеше да е изкомандувал щеше да е изкомандувала щеше да е изкомандувало щяха да са изкомандували


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандувал съм изкомандувала съм изкомандувало съм изкомандували сме
2 лице изкомандувал си изкомандувала си изкомандувало си изкомандували сте
3 лице изкомандувал (е) изкомандувала (е) изкомандувало (е) изкомандували (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандувал съм изкомандувала съм изкомандувало съм изкомандували сме
2 лице изкомандувал си изкомандувала си изкомандувало си изкомандували сте
3 лице изкомандувал (е) изкомандувала (е) изкомандувало (е) изкомандували (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкомандувал била съм изкомандувала било съм изкомандувало били сме изкомандували
2 лице бил си изкомандувал била си изкомандувала било си изкомандувало били сте изкомандували
3 лице бил (е) изкомандувал била (е) изкомандувала било (е) изкомандувало били (са) изкомандували


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкомандувам щяла съм да изкомандувам щяло съм да изкомандувам щели сме да изкомандуваме
2 лице щял си да изкомандуваш щяла си да изкомандуваш щяло си да изкомандуваш щели сте да изкомандувате
3 лице щял (е) да изкомандува щяла (е) да изкомандува щяло (е) да изкомандува щели (са) да изкомандуват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкомандувал щяла съм да съм изкомандувала щяло съм да съм изкомандувало щели сме да сме изкомандували
2 лице щял си да си изкомандувал щяла си да си изкомандувала щяло си да си изкомандувало щели сте да сте изкомандували
3 лице щял (е) да е изкомандувал щяла (е) да е изкомандувала щяло (е) да е изкомандувало щели (са) да са изкомандували


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкомандувал бих изкомандувала бих изкомандувало бихме изкомандували
2 лице би изкомандувал би изкомандувала би изкомандувало бихте изкомандували
3 лице би изкомандувал би изкомандувала би изкомандувало биха изкомандували


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·ко·ман·ду·вай из·ко·ман·ду·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·ман·ду·ван
непълен член из·ко·ман·ду·ва·ния
пълен член из·ко·ман·ду·ва·ни·ят
женски род из·ко·ман·ду·ва·на
членувано из·ко·ман·ду·ва·на·та
среден род из·ко·ман·ду·ва·но
членувано из·ко·ман·ду·ва·но·то
множествено число из·ко·ман·ду·ва·ни
членувано из·ко·ман·ду·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·ман·ду·вал
непълен член из·ко·ман·ду·ва·лия
пълен член из·ко·ман·ду·ва·ли·ят
женски род из·ко·ман·ду·ва·ла
членувано из·ко·ман·ду·ва·ла·та
среден род из·ко·ман·ду·ва·ло
членувано из·ко·ман·ду·ва·ло·то
множествено число из·ко·ман·ду·ва·ли
членувано из·ко·ман·ду·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·ман·ду·вал
непълен член из·ко·ман·ду·ва·лия
пълен член из·ко·ман·ду·ва·ли·ят
женски род из·ко·ман·ду·ва·ла
членувано из·ко·ман·ду·ва·ла·та
среден род из·ко·ман·ду·ва·ло
членувано из·ко·ман·ду·ва·ло·то
множествено число из·ко·ман·ду·ва·ли
членувано из·ко·ман·ду·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·ман·ду·ващ
непълен член из·ко·ман·ду·ва·щия
пълен член из·ко·ман·ду·ва·щи·ят
женски род из·ко·ман·ду·ва·ща
членувано из·ко·ман·ду·ва·ща·та
среден род из·ко·ман·ду·ва·що
членувано из·ко·ман·ду·ва·що·то
множествено число из·ко·ман·ду·ва·щи
членувано из·ко·ман·ду·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·ко·ман·ду·вай·ки