Шаблон:Словоформи/изкокорвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изкокорвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·кор·вам из·ко·кор·ва·ме
2 лице из·ко·кор·ваш из·ко·кор·ва·те
3 лице из·ко·кор·ва из·ко·кор·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·кор·вах из·ко·кор·вах·ме
2 лице из·ко·кор·ва из·ко·кор·вах·те
3 лице из·ко·кор·ва из·ко·кор·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·ко·кор·вах из·ко·кор·вах·ме
2 лице из·ко·кор·ва·ше из·ко·кор·вах·те
3 лице из·ко·кор·ва·ше из·ко·кор·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице изкокорвал е изкокорвала е изкокорвало е изкокорвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкокорвал бях изкокорвала бях изкокорвало бяхме изкокорвали
2 лице беше изкокорвал беше изкокорвала беше изкокорвало бяхте изкокорвали
3 лице беше изкокорвал беше изкокорвала беше изкокорвало бяха изкокорвали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще изкокорвам ще изкокорваме
2 лице ще изкокорваш ще изкокорвате
3 лице ще изкокорва ще изкокорват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкокорвал ще съм изкокорвала ще съм изкокорвало ще сме изкокорвали
2 лице ще си изкокорвал ще си изкокорвала ще си изкокорвало ще сте изкокорвали
3 лице ще е изкокорвал ще е изкокорвала ще е изкокорвало ще са изкокорвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да изкокорвам щяхме да изкокорваме
2 лице щеше да изкокорваш щяхте да изкокорвате
3 лице щеше да изкокорва щяха да изкокорват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкокорвал щях да съм изкокорвала щях да съм изкокорвало щяхме да сме изкокорвали
2 лице щеше да си изкокорвал щеше да си изкокорвала щеше да си изкокорвало щяхте да сте изкокорвали
3 лице щеше да е изкокорвал щеше да е изкокорвала щеше да е изкокорвало щяха да са изкокорвали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице изкокорвал (е) изкокорвала (е) изкокорвало (е) изкокорвали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкокорвал съм изкокорвала съм изкокорвало съм изкокорвали сме
2 лице изкокорвал си изкокорвала си изкокорвало си изкокорвали сте
3 лице изкокорвал (е) изкокорвала (е) изкокорвало (е) изкокорвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкокорвал била съм изкокорвала било съм изкокорвало били сме изкокорвали
2 лице бил си изкокорвал била си изкокорвала било си изкокорвало били сте изкокорвали
3 лице бил (е) изкокорвал била (е) изкокорвала било (е) изкокорвало били (са) изкокорвали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкокорвам щяла съм да изкокорвам щяло съм да изкокорвам щели сме да изкокорваме
2 лице щял си да изкокорваш щяла си да изкокорваш щяло си да изкокорваш щели сте да изкокорвате
3 лице щял (е) да изкокорва щяла (е) да изкокорва щяло (е) да изкокорва щели (са) да изкокорват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкокорвал щяла съм да съм изкокорвала щяло съм да съм изкокорвало щели сме да сме изкокорвали
2 лице щял си да си изкокорвал щяла си да си изкокорвала щяло си да си изкокорвало щели сте да сте изкокорвали
3 лице щял (е) да е изкокорвал щяла (е) да е изкокорвала щяло (е) да е изкокорвало щели (са) да са изкокорвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкокорвал бих изкокорвала бих изкокорвало бихме изкокорвали
2 лице би изкокорвал би изкокорвала би изкокорвало бихте изкокорвали
3 лице би изкокорвал би изкокорвала би изкокорвало биха изкокорвали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·ко·кор·вай из·ко·кор·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·кор·ван
непълен член из·ко·кор·ва·ния
пълен член из·ко·кор·ва·ни·ят
женски род из·ко·кор·ва·на
членувано из·ко·кор·ва·на·та
среден род из·ко·кор·ва·но
членувано из·ко·кор·ва·но·то
множествено число из·ко·кор·ва·ни
членувано из·ко·кор·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·кор·вал
непълен член из·ко·кор·ва·лия
пълен член из·ко·кор·ва·ли·ят
женски род из·ко·кор·ва·ла
членувано из·ко·кор·ва·ла·та
среден род из·ко·кор·ва·ло
членувано из·ко·кор·ва·ло·то
множествено число из·ко·кор·ва·ли
членувано из·ко·кор·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·кор·вал
непълен член из·ко·кор·ва·лия
пълен член из·ко·кор·ва·ли·ят
женски род из·ко·кор·ва·ла
членувано из·ко·кор·ва·ла·та
среден род из·ко·кор·ва·ло
членувано из·ко·кор·ва·ло·то
множествено число из·ко·кор·ва·ли
членувано из·ко·кор·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·ко·кор·ващ
непълен член из·ко·кор·ва·щия
пълен член из·ко·кор·ва·щи·ят
женски род из·ко·кор·ва·ща
членувано из·ко·кор·ва·ща·та
среден род из·ко·кор·ва·що
членувано из·ко·кор·ва·що·то
множествено число из·ко·кор·ва·щи
членувано из·ко·кор·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·ко·кор·вай·ки