Шаблон:Словоформи/иззвъня

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола иззвъня. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Съдържание

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·ня из·звъ·ним
2 лице из·звъ·ниш из·звъ·ни·те
3 лице из·звъ·ни из·звъ·нят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·нях из·звъ·нях·ме
2 лице из·звъ·ня из·звъ·нях·те
3 лице из·звъ·ня из·звъ·ня·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·звъ·нях из·звъ·нях·ме
2 лице из·звъ·не·ше из·звъ·нях·те
3 лице из·звъ·не·ше из·звъ·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице иззвънял е иззвъняла е иззвъняло е иззвънели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях иззвънял бях иззвъняла бях иззвъняло бяхме иззвънели
2 лице беше иззвънял беше иззвъняла беше иззвъняло бяхте иззвънели
3 лице беше иззвънял беше иззвъняла беше иззвъняло бяха иззвънели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще иззвъня ще иззвъним
2 лице ще иззвъниш ще иззвъните
3 лице ще иззвъни ще иззвънят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм иззвънял ще съм иззвъняла ще съм иззвъняло ще сме иззвънели
2 лице ще си иззвънял ще си иззвъняла ще си иззвъняло ще сте иззвънели
3 лице ще е иззвънял ще е иззвъняла ще е иззвъняло ще са иззвънели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да иззвъня щяхме да иззвъним
2 лице щеше да иззвъниш щяхте да иззвъните
3 лице щеше да иззвъни щяха да иззвънят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм иззвънял щях да съм иззвъняла щях да съм иззвъняло щяхме да сме иззвънели
2 лице щеше да си иззвънял щеше да си иззвъняла щеше да си иззвъняло щяхте да сте иззвънели
3 лице щеше да е иззвънял щеше да е иззвъняла щеше да е иззвъняло щяха да са иззвънели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице иззвънял (е) иззвъняла (е) иззвъняло (е) иззвънели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице иззвънял съм иззвъняла съм иззвъняло съм иззвънели сме
2 лице иззвънял си иззвъняла си иззвъняло си иззвънели сте
3 лице иззвънял (е) иззвъняла (е) иззвъняло (е) иззвънели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм иззвънял била съм иззвъняла било съм иззвъняло били сме иззвънели
2 лице бил си иззвънял била си иззвъняла било си иззвъняло били сте иззвънели
3 лице бил (е) иззвънял била (е) иззвъняла било (е) иззвъняло били (са) иззвънели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да иззвъня щяла съм да иззвъня щяло съм да иззвъня щели сме да иззвъним
2 лице щял си да иззвъниш щяла си да иззвъниш щяло си да иззвъниш щели сте да иззвъните
3 лице щял (е) да иззвъни щяла (е) да иззвъни щяло (е) да иззвъни щели (са) да иззвънят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм иззвънял щяла съм да съм иззвъняла щяло съм да съм иззвъняло щели сме да сме иззвънели
2 лице щял си да си иззвънял щяла си да си иззвъняла щяло си да си иззвъняло щели сте да сте иззвънели
3 лице щял (е) да е иззвънял щяла (е) да е иззвъняла щяло (е) да е иззвъняло щели (са) да са иззвънели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих иззвънял бих иззвъняла бих иззвъняло бихме иззвънели
2 лице би иззвънял би иззвъняла би иззвъняло бихте иззвънели
3 лице би иззвънял би иззвъняла би иззвъняло биха иззвънели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·звъ·ни из·звъ·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·звъ·нян
непълен член из·звъ·ня·ния
пълен член из·звъ·ня·ни·ят
женски род из·звъ·ня·на
членувано из·звъ·ня·на·та
среден род из·звъ·ня·но
членувано из·звъ·ня·но·то
множествено число из·звъ·не·ни
членувано из·звъ·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·звъ·нял
непълен член из·звъ·не·лия
пълен член из·звъ·не·ли·ят
женски род из·звъ·ня·ла
членувано из·звъ·ня·ла·та
среден род из·звъ·ня·ло
членувано из·звъ·ня·ло·то
множествено число из·звъ·не·ли
членувано из·звъ·не·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·звъ·нял
непълен член из·звъ·ня·лия
пълен член из·звъ·ня·ли·ят
женски род из·звъ·ня·ла
членувано из·звъ·ня·ла·та
среден род из·звъ·ня·ло
членувано из·звъ·ня·ло·то
множествено число из·звъ·не·ли
членувано из·звъ·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·звъ·нящ
непълен член из·звъ·ня·щия
пълен член из·звъ·ня·щи·ят
женски род из·звъ·ня·ща
членувано из·звъ·ня·ща·та
среден род из·звъ·ня·що
членувано из·звъ·ня·що·то
множествено число из·звъ·ня·щи
членувано из·звъ·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·звъ·ней·ки