Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/издяволявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола издяволявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дя·во·ля·вам из·дя·во·ля·ва·ме
2 лице из·дя·во·ля·ваш из·дя·во·ля·ва·те
3 лице из·дя·во·ля·ва из·дя·во·ля·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дя·во·ля·вах из·дя·во·ля·вах·ме
2 лице из·дя·во·ля·ва из·дя·во·ля·вах·те
3 лице из·дя·во·ля·ва из·дя·во·ля·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дя·во·ля·вах из·дя·во·ля·вах·ме
2 лице из·дя·во·ля·ва·ше из·дя·во·ля·вах·те
3 лице из·дя·во·ля·ва·ше из·дя·во·ля·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволявал съм издяволявала съм издяволявало съм издяволявали сме
2 лице издяволявал си издяволявала си издяволявало си издяволявали сте
3 лице издяволявал е издяволявала е издяволявало е издяволявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издяволявал бях издяволявала бях издяволявало бяхме издяволявали
2 лице беше издяволявал беше издяволявала беше издяволявало бяхте издяволявали
3 лице беше издяволявал беше издяволявала беше издяволявало бяха издяволявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще издяволявам ще издяволяваме
2 лице ще издяволяваш ще издяволявате
3 лице ще издяволява ще издяволяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издяволявал ще съм издяволявала ще съм издяволявало ще сме издяволявали
2 лице ще си издяволявал ще си издяволявала ще си издяволявало ще сте издяволявали
3 лице ще е издяволявал ще е издяволявала ще е издяволявало ще са издяволявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да издяволявам щяхме да издяволяваме
2 лице щеше да издяволяваш щяхте да издяволявате
3 лице щеше да издяволява щяха да издяволяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издяволявал щях да съм издяволявала щях да съм издяволявало щяхме да сме издяволявали
2 лице щеше да си издяволявал щеше да си издяволявала щеше да си издяволявало щяхте да сте издяволявали
3 лице щеше да е издяволявал щеше да е издяволявала щеше да е издяволявало щяха да са издяволявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволявал съм издяволявала съм издяволявало съм издяволявали сме
2 лице издяволявал си издяволявала си издяволявало си издяволявали сте
3 лице издяволявал (е) издяволявала (е) издяволявало (е) издяволявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволявал съм издяволявала съм издяволявало съм издяволявали сме
2 лице издяволявал си издяволявала си издяволявало си издяволявали сте
3 лице издяволявал (е) издяволявала (е) издяволявало (е) издяволявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издяволявал била съм издяволявала било съм издяволявало били сме издяволявали
2 лице бил си издяволявал била си издяволявала било си издяволявало били сте издяволявали
3 лице бил (е) издяволявал била (е) издяволявала било (е) издяволявало били (са) издяволявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издяволявам щяла съм да издяволявам щяло съм да издяволявам щели сме да издяволяваме
2 лице щял си да издяволяваш щяла си да издяволяваш щяло си да издяволяваш щели сте да издяволявате
3 лице щял (е) да издяволява щяла (е) да издяволява щяло (е) да издяволява щели (са) да издяволяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издяволявал щяла съм да съм издяволявала щяло съм да съм издяволявало щели сме да сме издяволявали
2 лице щял си да си издяволявал щяла си да си издяволявала щяло си да си издяволявало щели сте да сте издяволявали
3 лице щял (е) да е издяволявал щяла (е) да е издяволявала щяло (е) да е издяволявало щели (са) да са издяволявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издяволявал бих издяволявала бих издяволявало бихме издяволявали
2 лице би издяволявал би издяволявала би издяволявало бихте издяволявали
3 лице би издяволявал би издяволявала би издяволявало биха издяволявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·дя·во·ля·вай из·дя·во·ля·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дя·во·ля·ван
непълен член из·дя·во·ля·ва·ния
пълен член из·дя·во·ля·ва·ни·ят
женски род из·дя·во·ля·ва·на
членувано из·дя·во·ля·ва·на·та
среден род из·дя·во·ля·ва·но
членувано из·дя·во·ля·ва·но·то
множествено число из·дя·во·ля·ва·ни
членувано из·дя·во·ля·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дя·во·ля·вал
непълен член из·дя·во·ля·ва·лия
пълен член из·дя·во·ля·ва·ли·ят
женски род из·дя·во·ля·ва·ла
членувано из·дя·во·ля·ва·ла·та
среден род из·дя·во·ля·ва·ло
членувано из·дя·во·ля·ва·ло·то
множествено число из·дя·во·ля·ва·ли
членувано из·дя·во·ля·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дя·во·ля·вал
непълен член из·дя·во·ля·ва·лия
пълен член из·дя·во·ля·ва·ли·ят
женски род из·дя·во·ля·ва·ла
членувано из·дя·во·ля·ва·ла·та
среден род из·дя·во·ля·ва·ло
членувано из·дя·во·ля·ва·ло·то
множествено число из·дя·во·ля·ва·ли
членувано из·дя·во·ля·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дя·во·ля·ващ
непълен член из·дя·во·ля·ва·щия
пълен член из·дя·во·ля·ва·щи·ят
женски род из·дя·во·ля·ва·ща
членувано из·дя·во·ля·ва·ща·та
среден род из·дя·во·ля·ва·що
членувано из·дя·во·ля·ва·що·то
множествено число из·дя·во·ля·ва·щи
членувано из·дя·во·ля·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·дя·во·ля·вай·ки