Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/издяволя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола издяволя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дя·во·ля из·дя·во·лим
2 лице из·дя·во·лиш из·дя·во·ли·те
3 лице из·дя·во·ли из·дя·во·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дя·во·лих из·дя·во·лих·ме
2 лице из·дя·во·ли из·дя·во·лих·те
3 лице из·дя·во·ли из·дя·во·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·дя·во·лях из·дя·во·лях·ме
2 лице из·дя·во·ле·ше из·дя·во·лях·те
3 лице из·дя·во·ле·ше из·дя·во·ля·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволил съм издяволила съм издяволило съм издяволили сме
2 лице издяволил си издяволила си издяволило си издяволили сте
3 лице издяволил е издяволила е издяволило е издяволили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издяволил бях издяволила бях издяволило бяхме издяволили
2 лице беше издяволил беше издяволила беше издяволило бяхте издяволили
3 лице беше издяволил беше издяволила беше издяволило бяха издяволили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще издяволя ще издяволим
2 лице ще издяволиш ще издяволите
3 лице ще издяволи ще издяволят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издяволил ще съм издяволила ще съм издяволило ще сме издяволили
2 лице ще си издяволил ще си издяволила ще си издяволило ще сте издяволили
3 лице ще е издяволил ще е издяволила ще е издяволило ще са издяволили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да издяволя щяхме да издяволим
2 лице щеше да издяволиш щяхте да издяволите
3 лице щеше да издяволи щяха да издяволят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издяволил щях да съм издяволила щях да съм издяволило щяхме да сме издяволили
2 лице щеше да си издяволил щеше да си издяволила щеше да си издяволило щяхте да сте издяволили
3 лице щеше да е издяволил щеше да е издяволила щеше да е издяволило щяха да са издяволили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволял съм издяволяла съм издяволяло съм издяволели сме
2 лице издяволял си издяволяла си издяволяло си издяволели сте
3 лице издяволял (е) издяволяла (е) издяволяло (е) издяволели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издяволил съм издяволила съм издяволило съм издяволили сме
2 лице издяволил си издяволила си издяволило си издяволили сте
3 лице издяволил (е) издяволила (е) издяволило (е) издяволили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издяволил била съм издяволила било съм издяволило били сме издяволили
2 лице бил си издяволил била си издяволила било си издяволило били сте издяволили
3 лице бил (е) издяволил била (е) издяволила било (е) издяволило били (са) издяволили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издяволя щяла съм да издяволя щяло съм да издяволя щели сме да издяволим
2 лице щял си да издяволиш щяла си да издяволиш щяло си да издяволиш щели сте да издяволите
3 лице щял (е) да издяволи щяла (е) да издяволи щяло (е) да издяволи щели (са) да издяволят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издяволил щяла съм да съм издяволила щяло съм да съм издяволило щели сме да сме издяволили
2 лице щял си да си издяволил щяла си да си издяволила щяло си да си издяволило щели сте да сте издяволили
3 лице щял (е) да е издяволил щяла (е) да е издяволила щяло (е) да е издяволило щели (са) да са издяволили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издяволил бих издяволила бих издяволило бихме издяволили
2 лице би издяволил би издяволила би издяволило бихте издяволили
3 лице би издяволил би издяволила би издяволило биха издяволили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·дя·во·ли из·дя·во·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дя·во·лен
непълен член из·дя·во·ле·ния
пълен член из·дя·во·ле·ни·ят
женски род из·дя·во·ле·на
членувано из·дя·во·ле·на·та
среден род из·дя·во·ле·но
членувано из·дя·во·ле·но·то
множествено число из·дя·во·ле·ни
членувано из·дя·во·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дя·во·лил
непълен член из·дя·во·ли·лия
пълен член из·дя·во·ли·ли·ят
женски род из·дя·во·ли·ла
членувано из·дя·во·ли·ла·та
среден род из·дя·во·ли·ло
членувано из·дя·во·ли·ло·то
множествено число из·дя·во·ли·ли
членувано из·дя·во·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дя·во·лял
непълен член из·дя·во·ля·лия
пълен член из·дя·во·ля·ли·ят
женски род из·дя·во·ля·ла
членувано из·дя·во·ля·ла·та
среден род из·дя·во·ля·ло
членувано из·дя·во·ля·ло·то
множествено число из·дя·во·ле·ли
членувано из·дя·во·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·дя·во·лящ
непълен член из·дя·во·ля·щия
пълен член из·дя·во·ля·щи·ят
женски род из·дя·во·ля·ща
членувано из·дя·во·ля·ща·та
среден род из·дя·во·ля·що
членувано из·дя·во·ля·що·то
множествено число из·дя·во·ля·щи
членувано из·дя·во·ля·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·дя·во·лей·ки