Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изгърмя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изгърмя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мя из·гър·мим
2 лице из·гър·миш из·гър·ми·те
3 лице из·гър·ми из·гър·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мях из·гър·мях·ме
2 лице из·гър·мя из·гър·мях·те
3 лице из·гър·мя из·гър·мя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·гър·мях из·гър·мях·ме
2 лице из·гър·ме·ше из·гър·мях·те
3 лице из·гър·ме·ше из·гър·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмял съм изгърмяла съм изгърмяло съм изгърмели сме
2 лице изгърмял си изгърмяла си изгърмяло си изгърмели сте
3 лице изгърмял е изгърмяла е изгърмяло е изгърмели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгърмял бях изгърмяла бях изгърмяло бяхме изгърмели
2 лице беше изгърмял беше изгърмяла беше изгърмяло бяхте изгърмели
3 лице беше изгърмял беше изгърмяла беше изгърмяло бяха изгърмели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изгърмя ще изгърмим
2 лице ще изгърмиш ще изгърмите
3 лице ще изгърми ще изгърмят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгърмял ще съм изгърмяла ще съм изгърмяло ще сме изгърмели
2 лице ще си изгърмял ще си изгърмяла ще си изгърмяло ще сте изгърмели
3 лице ще е изгърмял ще е изгърмяла ще е изгърмяло ще са изгърмели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изгърмя щяхме да изгърмим
2 лице щеше да изгърмиш щяхте да изгърмите
3 лице щеше да изгърми щяха да изгърмят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгърмял щях да съм изгърмяла щях да съм изгърмяло щяхме да сме изгърмели
2 лице щеше да си изгърмял щеше да си изгърмяла щеше да си изгърмяло щяхте да сте изгърмели
3 лице щеше да е изгърмял щеше да е изгърмяла щеше да е изгърмяло щяха да са изгърмели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмял съм изгърмяла съм изгърмяло съм изгърмели сме
2 лице изгърмял си изгърмяла си изгърмяло си изгърмели сте
3 лице изгърмял (е) изгърмяла (е) изгърмяло (е) изгърмели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгърмял съм изгърмяла съм изгърмяло съм изгърмели сме
2 лице изгърмял си изгърмяла си изгърмяло си изгърмели сте
3 лице изгърмял (е) изгърмяла (е) изгърмяло (е) изгърмели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгърмял била съм изгърмяла било съм изгърмяло били сме изгърмели
2 лице бил си изгърмял била си изгърмяла било си изгърмяло били сте изгърмели
3 лице бил (е) изгърмял била (е) изгърмяла било (е) изгърмяло били (са) изгърмели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгърмя щяла съм да изгърмя щяло съм да изгърмя щели сме да изгърмим
2 лице щял си да изгърмиш щяла си да изгърмиш щяло си да изгърмиш щели сте да изгърмите
3 лице щял (е) да изгърми щяла (е) да изгърми щяло (е) да изгърми щели (са) да изгърмят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгърмял щяла съм да съм изгърмяла щяло съм да съм изгърмяло щели сме да сме изгърмели
2 лице щял си да си изгърмял щяла си да си изгърмяла щяло си да си изгърмяло щели сте да сте изгърмели
3 лице щял (е) да е изгърмял щяла (е) да е изгърмяла щяло (е) да е изгърмяло щели (са) да са изгърмели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгърмял бих изгърмяла бих изгърмяло бихме изгърмели
2 лице би изгърмял би изгърмяла би изгърмяло бихте изгърмели
3 лице би изгърмял би изгърмяла би изгърмяло биха изгърмели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·гър·ми из·гър·ме·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·гър·мян
непълен член из·гър·мя·ния
пълен член из·гър·мя·ни·ят
женски род из·гър·мя·на
членувано из·гър·мя·на·та
среден род из·гър·мя·но
членувано из·гър·мя·но·то
множествено число из·гър·ме·ни
членувано из·гър·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·гър·мял
непълен член из·гър·ме·лия
пълен член из·гър·ме·ли·ят
женски род из·гър·мя·ла
членувано из·гър·мя·ла·та
среден род из·гър·мя·ло
членувано из·гър·мя·ло·то
множествено число из·гър·ме·ли
членувано из·гър·ме·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·гър·мял
непълен член из·гър·мя·лия
пълен член из·гър·мя·ли·ят
женски род из·гър·мя·ла
членувано из·гър·мя·ла·та
среден род из·гър·мя·ло
членувано из·гър·мя·ло·то
множествено число из·гър·ме·ли
членувано из·гър·ме·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·гър·мящ
непълен член из·гър·мя·щия
пълен член из·гър·мя·щи·ят
женски род из·гър·мя·ща
членувано из·гър·мя·ща·та
среден род из·гър·мя·що
членувано из·гър·мя·що·то
множествено число из·гър·мя·щи
членувано из·гър·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·гър·мей·ки