Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изгрухтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изгрухтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тя·вам из·г·рух·тя·ва·ме
2 лице из·г·рух·тя·ваш из·г·рух·тя·ва·те
3 лице из·г·рух·тя·ва из·г·рух·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тя·вах из·г·рух·тя·вах·ме
2 лице из·г·рух·тя·ва из·г·рух·тя·вах·те
3 лице из·г·рух·тя·ва из·г·рух·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тя·вах из·г·рух·тя·вах·ме
2 лице из·г·рух·тя·ва·ше из·г·рух·тя·вах·те
3 лице из·г·рух·тя·ва·ше из·г·рух·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтявал съм изгрухтявала съм изгрухтявало съм изгрухтявали сме
2 лице изгрухтявал си изгрухтявала си изгрухтявало си изгрухтявали сте
3 лице изгрухтявал е изгрухтявала е изгрухтявало е изгрухтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгрухтявал бях изгрухтявала бях изгрухтявало бяхме изгрухтявали
2 лице беше изгрухтявал беше изгрухтявала беше изгрухтявало бяхте изгрухтявали
3 лице беше изгрухтявал беше изгрухтявала беше изгрухтявало бяха изгрухтявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изгрухтявам ще изгрухтяваме
2 лице ще изгрухтяваш ще изгрухтявате
3 лице ще изгрухтява ще изгрухтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгрухтявал ще съм изгрухтявала ще съм изгрухтявало ще сме изгрухтявали
2 лице ще си изгрухтявал ще си изгрухтявала ще си изгрухтявало ще сте изгрухтявали
3 лице ще е изгрухтявал ще е изгрухтявала ще е изгрухтявало ще са изгрухтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изгрухтявам щяхме да изгрухтяваме
2 лице щеше да изгрухтяваш щяхте да изгрухтявате
3 лице щеше да изгрухтява щяха да изгрухтяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгрухтявал щях да съм изгрухтявала щях да съм изгрухтявало щяхме да сме изгрухтявали
2 лице щеше да си изгрухтявал щеше да си изгрухтявала щеше да си изгрухтявало щяхте да сте изгрухтявали
3 лице щеше да е изгрухтявал щеше да е изгрухтявала щеше да е изгрухтявало щяха да са изгрухтявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтявал съм изгрухтявала съм изгрухтявало съм изгрухтявали сме
2 лице изгрухтявал си изгрухтявала си изгрухтявало си изгрухтявали сте
3 лице изгрухтявал (е) изгрухтявала (е) изгрухтявало (е) изгрухтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтявал съм изгрухтявала съм изгрухтявало съм изгрухтявали сме
2 лице изгрухтявал си изгрухтявала си изгрухтявало си изгрухтявали сте
3 лице изгрухтявал (е) изгрухтявала (е) изгрухтявало (е) изгрухтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгрухтявал била съм изгрухтявала било съм изгрухтявало били сме изгрухтявали
2 лице бил си изгрухтявал била си изгрухтявала било си изгрухтявало били сте изгрухтявали
3 лице бил (е) изгрухтявал била (е) изгрухтявала било (е) изгрухтявало били (са) изгрухтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгрухтявам щяла съм да изгрухтявам щяло съм да изгрухтявам щели сме да изгрухтяваме
2 лице щял си да изгрухтяваш щяла си да изгрухтяваш щяло си да изгрухтяваш щели сте да изгрухтявате
3 лице щял (е) да изгрухтява щяла (е) да изгрухтява щяло (е) да изгрухтява щели (са) да изгрухтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгрухтявал щяла съм да съм изгрухтявала щяло съм да съм изгрухтявало щели сме да сме изгрухтявали
2 лице щял си да си изгрухтявал щяла си да си изгрухтявала щяло си да си изгрухтявало щели сте да сте изгрухтявали
3 лице щял (е) да е изгрухтявал щяла (е) да е изгрухтявала щяло (е) да е изгрухтявало щели (са) да са изгрухтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгрухтявал бих изгрухтявала бих изгрухтявало бихме изгрухтявали
2 лице би изгрухтявал би изгрухтявала би изгрухтявало бихте изгрухтявали
3 лице би изгрухтявал би изгрухтявала би изгрухтявало биха изгрухтявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·г·рух·тя·вай из·г·рух·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·рух·тя·ван
непълен член из·г·рух·тя·ва·ния
пълен член из·г·рух·тя·ва·ни·ят
женски род из·г·рух·тя·ва·на
членувано из·г·рух·тя·ва·на·та
среден род из·г·рух·тя·ва·но
членувано из·г·рух·тя·ва·но·то
множествено число из·г·рух·тя·ва·ни
членувано из·г·рух·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·рух·тя·вал
непълен член из·г·рух·тя·ва·лия
пълен член из·г·рух·тя·ва·ли·ят
женски род из·г·рух·тя·ва·ла
членувано из·г·рух·тя·ва·ла·та
среден род из·г·рух·тя·ва·ло
членувано из·г·рух·тя·ва·ло·то
множествено число из·г·рух·тя·ва·ли
членувано из·г·рух·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·рух·тя·вал
непълен член из·г·рух·тя·ва·лия
пълен член из·г·рух·тя·ва·ли·ят
женски род из·г·рух·тя·ва·ла
членувано из·г·рух·тя·ва·ла·та
среден род из·г·рух·тя·ва·ло
членувано из·г·рух·тя·ва·ло·то
множествено число из·г·рух·тя·ва·ли
членувано из·г·рух·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·рух·тя·ващ
непълен член из·г·рух·тя·ва·щия
пълен член из·г·рух·тя·ва·щи·ят
женски род из·г·рух·тя·ва·ща
членувано из·г·рух·тя·ва·ща·та
среден род из·г·рух·тя·ва·що
членувано из·г·рух·тя·ва·що·то
множествено число из·г·рух·тя·ва·щи
членувано из·г·рух·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·г·рух·тя·вай·ки