Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изгрухтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изгрухтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тя из·г·рух·тим
2 лице из·г·рух·тиш из·г·рух·ти·те
3 лице из·г·рух·ти из·г·рух·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тях из·г·рух·тях·ме
2 лице из·г·рух·тя из·г·рух·тях·те
3 лице из·г·рух·тя из·г·рух·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·рух·тях из·г·рух·тях·ме
2 лице из·г·рух·те·ше из·г·рух·тях·те
3 лице из·г·рух·те·ше из·г·рух·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтял съм изгрухтяла съм изгрухтяло съм изгрухтели сме
2 лице изгрухтял си изгрухтяла си изгрухтяло си изгрухтели сте
3 лице изгрухтял е изгрухтяла е изгрухтяло е изгрухтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгрухтял бях изгрухтяла бях изгрухтяло бяхме изгрухтели
2 лице беше изгрухтял беше изгрухтяла беше изгрухтяло бяхте изгрухтели
3 лице беше изгрухтял беше изгрухтяла беше изгрухтяло бяха изгрухтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изгрухтя ще изгрухтим
2 лице ще изгрухтиш ще изгрухтите
3 лице ще изгрухти ще изгрухтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгрухтял ще съм изгрухтяла ще съм изгрухтяло ще сме изгрухтели
2 лице ще си изгрухтял ще си изгрухтяла ще си изгрухтяло ще сте изгрухтели
3 лице ще е изгрухтял ще е изгрухтяла ще е изгрухтяло ще са изгрухтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изгрухтя щяхме да изгрухтим
2 лице щеше да изгрухтиш щяхте да изгрухтите
3 лице щеше да изгрухти щяха да изгрухтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгрухтял щях да съм изгрухтяла щях да съм изгрухтяло щяхме да сме изгрухтели
2 лице щеше да си изгрухтял щеше да си изгрухтяла щеше да си изгрухтяло щяхте да сте изгрухтели
3 лице щеше да е изгрухтял щеше да е изгрухтяла щеше да е изгрухтяло щяха да са изгрухтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтял съм изгрухтяла съм изгрухтяло съм изгрухтели сме
2 лице изгрухтял си изгрухтяла си изгрухтяло си изгрухтели сте
3 лице изгрухтял (е) изгрухтяла (е) изгрухтяло (е) изгрухтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгрухтял съм изгрухтяла съм изгрухтяло съм изгрухтели сме
2 лице изгрухтял си изгрухтяла си изгрухтяло си изгрухтели сте
3 лице изгрухтял (е) изгрухтяла (е) изгрухтяло (е) изгрухтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгрухтял била съм изгрухтяла било съм изгрухтяло били сме изгрухтели
2 лице бил си изгрухтял била си изгрухтяла било си изгрухтяло били сте изгрухтели
3 лице бил (е) изгрухтял била (е) изгрухтяла било (е) изгрухтяло били (са) изгрухтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгрухтя щяла съм да изгрухтя щяло съм да изгрухтя щели сме да изгрухтим
2 лице щял си да изгрухтиш щяла си да изгрухтиш щяло си да изгрухтиш щели сте да изгрухтите
3 лице щял (е) да изгрухти щяла (е) да изгрухти щяло (е) да изгрухти щели (са) да изгрухтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгрухтял щяла съм да съм изгрухтяла щяло съм да съм изгрухтяло щели сме да сме изгрухтели
2 лице щял си да си изгрухтял щяла си да си изгрухтяла щяло си да си изгрухтяло щели сте да сте изгрухтели
3 лице щял (е) да е изгрухтял щяла (е) да е изгрухтяла щяло (е) да е изгрухтяло щели (са) да са изгрухтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгрухтял бих изгрухтяла бих изгрухтяло бихме изгрухтели
2 лице би изгрухтял би изгрухтяла би изгрухтяло бихте изгрухтели
3 лице би изгрухтял би изгрухтяла би изгрухтяло биха изгрухтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·г·рух·ти из·г·рух·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·рух·тян
непълен член из·г·рух·тя·ния
пълен член из·г·рух·тя·ни·ят
женски род из·г·рух·тя·на
членувано из·г·рух·тя·на·та
среден род из·г·рух·тя·но
членувано из·г·рух·тя·но·то
множествено число из·г·рух·те·ни
членувано из·г·рух·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·рух·тял
непълен член из·г·рух·те·лия
пълен член из·г·рух·те·ли·ят
женски род из·г·рух·тя·ла
членувано из·г·рух·тя·ла·та
среден род из·г·рух·тя·ло
членувано из·г·рух·тя·ло·то
множествено число из·г·рух·те·ли
членувано из·г·рух·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·рух·тял
непълен член из·г·рух·тя·лия
пълен член из·г·рух·тя·ли·ят
женски род из·г·рух·тя·ла
членувано из·г·рух·тя·ла·та
среден род из·г·рух·тя·ло
членувано из·г·рух·тя·ло·то
множествено число из·г·рух·те·ли
членувано из·г·рух·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·рух·тящ
непълен член из·г·рух·тя·щия
пълен член из·г·рух·тя·щи·ят
женски род из·г·рух·тя·ща
членувано из·г·рух·тя·ща·та
среден род из·г·рух·тя·що
членувано из·г·рух·тя·що·то
множествено число из·г·рух·тя·щи
членувано из·г·рух·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·г·рух·тей·ки