Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изглупявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изглупявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пя·вам из·г·лу·пя·ва·ме
2 лице из·г·лу·пя·ваш из·г·лу·пя·ва·те
3 лице из·г·лу·пя·ва из·г·лу·пя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пя·вах из·г·лу·пя·вах·ме
2 лице из·г·лу·пя·ва из·г·лу·пя·вах·те
3 лице из·г·лу·пя·ва из·г·лу·пя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пя·вах из·г·лу·пя·вах·ме
2 лице из·г·лу·пя·ва·ше из·г·лу·пя·вах·те
3 лице из·г·лу·пя·ва·ше из·г·лу·пя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупявал съм изглупявала съм изглупявало съм изглупявали сме
2 лице изглупявал си изглупявала си изглупявало си изглупявали сте
3 лице изглупявал е изглупявала е изглупявало е изглупявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изглупявал бях изглупявала бях изглупявало бяхме изглупявали
2 лице беше изглупявал беше изглупявала беше изглупявало бяхте изглупявали
3 лице беше изглупявал беше изглупявала беше изглупявало бяха изглупявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изглупявам ще изглупяваме
2 лице ще изглупяваш ще изглупявате
3 лице ще изглупява ще изглупяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изглупявал ще съм изглупявала ще съм изглупявало ще сме изглупявали
2 лице ще си изглупявал ще си изглупявала ще си изглупявало ще сте изглупявали
3 лице ще е изглупявал ще е изглупявала ще е изглупявало ще са изглупявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изглупявам щяхме да изглупяваме
2 лице щеше да изглупяваш щяхте да изглупявате
3 лице щеше да изглупява щяха да изглупяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изглупявал щях да съм изглупявала щях да съм изглупявало щяхме да сме изглупявали
2 лице щеше да си изглупявал щеше да си изглупявала щеше да си изглупявало щяхте да сте изглупявали
3 лице щеше да е изглупявал щеше да е изглупявала щеше да е изглупявало щяха да са изглупявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупявал съм изглупявала съм изглупявало съм изглупявали сме
2 лице изглупявал си изглупявала си изглупявало си изглупявали сте
3 лице изглупявал (е) изглупявала (е) изглупявало (е) изглупявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупявал съм изглупявала съм изглупявало съм изглупявали сме
2 лице изглупявал си изглупявала си изглупявало си изглупявали сте
3 лице изглупявал (е) изглупявала (е) изглупявало (е) изглупявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изглупявал била съм изглупявала било съм изглупявало били сме изглупявали
2 лице бил си изглупявал била си изглупявала било си изглупявало били сте изглупявали
3 лице бил (е) изглупявал била (е) изглупявала било (е) изглупявало били (са) изглупявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изглупявам щяла съм да изглупявам щяло съм да изглупявам щели сме да изглупяваме
2 лице щял си да изглупяваш щяла си да изглупяваш щяло си да изглупяваш щели сте да изглупявате
3 лице щял (е) да изглупява щяла (е) да изглупява щяло (е) да изглупява щели (са) да изглупяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изглупявал щяла съм да съм изглупявала щяло съм да съм изглупявало щели сме да сме изглупявали
2 лице щял си да си изглупявал щяла си да си изглупявала щяло си да си изглупявало щели сте да сте изглупявали
3 лице щял (е) да е изглупявал щяла (е) да е изглупявала щяло (е) да е изглупявало щели (са) да са изглупявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изглупявал бих изглупявала бих изглупявало бихме изглупявали
2 лице би изглупявал би изглупявала би изглупявало бихте изглупявали
3 лице би изглупявал би изглупявала би изглупявало биха изглупявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·г·лу·пя·вай из·г·лу·пя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пя·ван
непълен член из·г·лу·пя·ва·ния
пълен член из·г·лу·пя·ва·ни·ят
женски род из·г·лу·пя·ва·на
членувано из·г·лу·пя·ва·на·та
среден род из·г·лу·пя·ва·но
членувано из·г·лу·пя·ва·но·то
множествено число из·г·лу·пя·ва·ни
членувано из·г·лу·пя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пя·вал
непълен член из·г·лу·пя·ва·лия
пълен член из·г·лу·пя·ва·ли·ят
женски род из·г·лу·пя·ва·ла
членувано из·г·лу·пя·ва·ла·та
среден род из·г·лу·пя·ва·ло
членувано из·г·лу·пя·ва·ло·то
множествено число из·г·лу·пя·ва·ли
членувано из·г·лу·пя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пя·вал
непълен член из·г·лу·пя·ва·лия
пълен член из·г·лу·пя·ва·ли·ят
женски род из·г·лу·пя·ва·ла
членувано из·г·лу·пя·ва·ла·та
среден род из·г·лу·пя·ва·ло
членувано из·г·лу·пя·ва·ло·то
множествено число из·г·лу·пя·ва·ли
членувано из·г·лу·пя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пя·ващ
непълен член из·г·лу·пя·ва·щия
пълен член из·г·лу·пя·ва·щи·ят
женски род из·г·лу·пя·ва·ща
членувано из·г·лу·пя·ва·ща·та
среден род из·г·лу·пя·ва·що
членувано из·г·лу·пя·ва·що·то
множествено число из·г·лу·пя·ва·щи
членувано из·г·лу·пя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·г·лу·пя·вай·ки