Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изглупя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изглупя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пя из·г·лу·пим
2 лице из·г·лу·пиш из·г·лу·пи·те
3 лице из·г·лу·пи из·г·лу·пят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пих из·г·лу·пих·ме
2 лице из·г·лу·пи из·г·лу·пих·те
3 лице из·г·лу·пи из·г·лу·пи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пях из·г·лу·пях·ме
2 лице из·г·лу·пе·ше из·г·лу·пях·те
3 лице из·г·лу·пе·ше из·г·лу·пя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупил съм изглупила съм изглупило съм изглупили сме
2 лице изглупил си изглупила си изглупило си изглупили сте
3 лице изглупил е изглупила е изглупило е изглупили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изглупил бях изглупила бях изглупило бяхме изглупили
2 лице беше изглупил беше изглупила беше изглупило бяхте изглупили
3 лице беше изглупил беше изглупила беше изглупило бяха изглупили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изглупя ще изглупим
2 лице ще изглупиш ще изглупите
3 лице ще изглупи ще изглупят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изглупил ще съм изглупила ще съм изглупило ще сме изглупили
2 лице ще си изглупил ще си изглупила ще си изглупило ще сте изглупили
3 лице ще е изглупил ще е изглупила ще е изглупило ще са изглупили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изглупя щяхме да изглупим
2 лице щеше да изглупиш щяхте да изглупите
3 лице щеше да изглупи щяха да изглупят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изглупил щях да съм изглупила щях да съм изглупило щяхме да сме изглупили
2 лице щеше да си изглупил щеше да си изглупила щеше да си изглупило щяхте да сте изглупили
3 лице щеше да е изглупил щеше да е изглупила щеше да е изглупило щяха да са изглупили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупял съм изглупяла съм изглупяло съм изглупели сме
2 лице изглупял си изглупяла си изглупяло си изглупели сте
3 лице изглупял (е) изглупяла (е) изглупяло (е) изглупели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупил съм изглупила съм изглупило съм изглупили сме
2 лице изглупил си изглупила си изглупило си изглупили сте
3 лице изглупил (е) изглупила (е) изглупило (е) изглупили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изглупил била съм изглупила било съм изглупило били сме изглупили
2 лице бил си изглупил била си изглупила било си изглупило били сте изглупили
3 лице бил (е) изглупил била (е) изглупила било (е) изглупило били (са) изглупили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изглупя щяла съм да изглупя щяло съм да изглупя щели сме да изглупим
2 лице щял си да изглупиш щяла си да изглупиш щяло си да изглупиш щели сте да изглупите
3 лице щял (е) да изглупи щяла (е) да изглупи щяло (е) да изглупи щели (са) да изглупят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изглупил щяла съм да съм изглупила щяло съм да съм изглупило щели сме да сме изглупили
2 лице щял си да си изглупил щяла си да си изглупила щяло си да си изглупило щели сте да сте изглупили
3 лице щял (е) да е изглупил щяла (е) да е изглупила щяло (е) да е изглупило щели (са) да са изглупили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изглупил бих изглупила бих изглупило бихме изглупили
2 лице би изглупил би изглупила би изглупило бихте изглупили
3 лице би изглупил би изглупила би изглупило биха изглупили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·г·лу·пи из·г·лу·пе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пен
непълен член из·г·лу·пе·ния
пълен член из·г·лу·пе·ни·ят
женски род из·г·лу·пе·на
членувано из·г·лу·пе·на·та
среден род из·г·лу·пе·но
членувано из·г·лу·пе·но·то
множествено число из·г·лу·пе·ни
членувано из·г·лу·пе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пил
непълен член из·г·лу·пи·лия
пълен член из·г·лу·пи·ли·ят
женски род из·г·лу·пи·ла
членувано из·г·лу·пи·ла·та
среден род из·г·лу·пи·ло
членувано из·г·лу·пи·ло·то
множествено число из·г·лу·пи·ли
членувано из·г·лу·пи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пял
непълен член из·г·лу·пя·лия
пълен член из·г·лу·пя·ли·ят
женски род из·г·лу·пя·ла
членувано из·г·лу·пя·ла·та
среден род из·г·лу·пя·ло
членувано из·г·лу·пя·ло·то
множествено число из·г·лу·пе·ли
членувано из·г·лу·пе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пящ
непълен член из·г·лу·пя·щия
пълен член из·г·лу·пя·щи·ят
женски род из·г·лу·пя·ща
членувано из·г·лу·пя·ща·та
среден род из·г·лу·пя·що
членувано из·г·лу·пя·що·то
множествено число из·г·лу·пя·щи
членувано из·г·лу·пя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·г·лу·пей·ки