Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изглупея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изглупея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пея из·г·лу·пе·ем
2 лице из·г·лу·пе·еш из·г·лу·пе·е·те
3 лице из·г·лу·пее из·г·лу·пе·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пях из·г·лу·пях·ме
2 лице из·г·лу·пя из·г·лу·пях·те
3 лице из·г·лу·пя из·г·лу·пя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·г·лу·пе·ех из·г·лу·пе·ех·ме
2 лице из·г·лу·пе·е·ше из·г·лу·пе·ех·те
3 лице из·г·лу·пе·е·ше из·г·лу·пе·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупял съм изглупяла съм изглупяло съм изглупели сме
2 лице изглупял си изглупяла си изглупяло си изглупели сте
3 лице изглупял е изглупяла е изглупяло е изглупели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изглупял бях изглупяла бях изглупяло бяхме изглупели
2 лице беше изглупял беше изглупяла беше изглупяло бяхте изглупели
3 лице беше изглупял беше изглупяла беше изглупяло бяха изглупели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изглупея ще изглупеем
2 лице ще изглупееш ще изглупеете
3 лице ще изглупее ще изглупеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изглупял ще съм изглупяла ще съм изглупяло ще сме изглупели
2 лице ще си изглупял ще си изглупяла ще си изглупяло ще сте изглупели
3 лице ще е изглупял ще е изглупяла ще е изглупяло ще са изглупели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изглупея щяхме да изглупеем
2 лице щеше да изглупееш щяхте да изглупеете
3 лице щеше да изглупее щяха да изглупеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изглупял щях да съм изглупяла щях да съм изглупяло щяхме да сме изглупели
2 лице щеше да си изглупял щеше да си изглупяла щеше да си изглупяло щяхте да сте изглупели
3 лице щеше да е изглупял щеше да е изглупяла щеше да е изглупяло щяха да са изглупели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупеел съм изглупеела съм изглупеело съм изглупеели сме
2 лице изглупеел си изглупеела си изглупеело си изглупеели сте
3 лице изглупеел (е) изглупеела (е) изглупеело (е) изглупеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изглупял съм изглупяла съм изглупяло съм изглупели сме
2 лице изглупял си изглупяла си изглупяло си изглупели сте
3 лице изглупял (е) изглупяла (е) изглупяло (е) изглупели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изглупял била съм изглупяла било съм изглупяло били сме изглупели
2 лице бил си изглупял била си изглупяла било си изглупяло били сте изглупели
3 лице бил (е) изглупял била (е) изглупяла било (е) изглупяло били (са) изглупели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изглупея щяла съм да изглупея щяло съм да изглупея щели сме да изглупеем
2 лице щял си да изглупееш щяла си да изглупееш щяло си да изглупееш щели сте да изглупеете
3 лице щял (е) да изглупее щяла (е) да изглупее щяло (е) да изглупее щели (са) да изглупеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изглупял щяла съм да съм изглупяла щяло съм да съм изглупяло щели сме да сме изглупели
2 лице щял си да си изглупял щяла си да си изглупяла щяло си да си изглупяло щели сте да сте изглупели
3 лице щял (е) да е изглупял щяла (е) да е изглупяла щяло (е) да е изглупяло щели (са) да са изглупели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изглупял бих изглупяла бих изглупяло бихме изглупели
2 лице би изглупял би изглупяла би изглупяло бихте изглупели
3 лице би изглупял би изглупяла би изглупяло биха изглупели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·г·лу·пей из·г·лу·пей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пян
непълен член из·г·лу·пя·ния
пълен член из·г·лу·пя·ни·ят
женски род из·г·лу·пя·на
членувано из·г·лу·пя·на·та
среден род из·г·лу·пя·но
членувано из·г·лу·пя·но·то
множествено число из·г·лу·пе·ни
членувано из·г·лу·пе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пял
непълен член из·г·лу·пе·лия
пълен член из·г·лу·пе·ли·ят
женски род из·г·лу·пя·ла
членувано из·г·лу·пя·ла·та
среден род из·г·лу·пя·ло
членувано из·г·лу·пя·ло·то
множествено число из·г·лу·пе·ли
членувано из·г·лу·пе·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пе·ел
непълен член из·г·лу·пе·е·лия
пълен член из·г·лу·пе·е·ли·ят
женски род из·г·лу·пе·е·ла
членувано из·г·лу·пе·е·ла·та
среден род из·г·лу·пе·е·ло
членувано из·г·лу·пе·е·ло·то
множествено число из·г·лу·пе·е·ли
членувано из·г·лу·пе·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·г·лу·пе·ещ
непълен член из·г·лу·пе·е·щия
пълен член из·г·лу·пе·е·щи·ят
женски род из·г·лу·пе·е·ща
членувано из·г·лу·пе·е·ща·та
среден род из·г·лу·пе·е·що
членувано из·г·лу·пе·е·що·то
множествено число из·г·лу·пе·е·щи
членувано из·г·лу·пе·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·г·лу·пе·ей·ки