Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/изврънкам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола изврънкам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·в·рън·кам из·в·рън·ка·ме
2 лице из·в·рън·каш из·в·рън·ка·те
3 лице из·в·рън·ка из·в·рън·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·в·рън·ках из·в·рън·ках·ме
2 лице из·в·рън·ка из·в·рън·ках·те
3 лице из·в·рън·ка из·в·рън·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·в·рън·ках из·в·рън·ках·ме
2 лице из·в·рън·ка·ше из·в·рън·ках·те
3 лице из·в·рън·ка·ше из·в·рън·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изврънкал съм изврънкала съм изврънкало съм изврънкали сме
2 лице изврънкал си изврънкала си изврънкало си изврънкали сте
3 лице изврънкал е изврънкала е изврънкало е изврънкали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изврънкал бях изврънкала бях изврънкало бяхме изврънкали
2 лице беше изврънкал беше изврънкала беше изврънкало бяхте изврънкали
3 лице беше изврънкал беше изврънкала беше изврънкало бяха изврънкали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще изврънкам ще изврънкаме
2 лице ще изврънкаш ще изврънкате
3 лице ще изврънка ще изврънкат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изврънкал ще съм изврънкала ще съм изврънкало ще сме изврънкали
2 лице ще си изврънкал ще си изврънкала ще си изврънкало ще сте изврънкали
3 лице ще е изврънкал ще е изврънкала ще е изврънкало ще са изврънкали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да изврънкам щяхме да изврънкаме
2 лице щеше да изврънкаш щяхте да изврънкате
3 лице щеше да изврънка щяха да изврънкат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изврънкал щях да съм изврънкала щях да съм изврънкало щяхме да сме изврънкали
2 лице щеше да си изврънкал щеше да си изврънкала щеше да си изврънкало щяхте да сте изврънкали
3 лице щеше да е изврънкал щеше да е изврънкала щеше да е изврънкало щяха да са изврънкали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изврънкал съм изврънкала съм изврънкало съм изврънкали сме
2 лице изврънкал си изврънкала си изврънкало си изврънкали сте
3 лице изврънкал (е) изврънкала (е) изврънкало (е) изврънкали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изврънкал съм изврънкала съм изврънкало съм изврънкали сме
2 лице изврънкал си изврънкала си изврънкало си изврънкали сте
3 лице изврънкал (е) изврънкала (е) изврънкало (е) изврънкали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изврънкал била съм изврънкала било съм изврънкало били сме изврънкали
2 лице бил си изврънкал била си изврънкала било си изврънкало били сте изврънкали
3 лице бил (е) изврънкал била (е) изврънкала било (е) изврънкало били (са) изврънкали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изврънкам щяла съм да изврънкам щяло съм да изврънкам щели сме да изврънкаме
2 лице щял си да изврънкаш щяла си да изврънкаш щяло си да изврънкаш щели сте да изврънкате
3 лице щял (е) да изврънка щяла (е) да изврънка щяло (е) да изврънка щели (са) да изврънкат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изврънкал щяла съм да съм изврънкала щяло съм да съм изврънкало щели сме да сме изврънкали
2 лице щял си да си изврънкал щяла си да си изврънкала щяло си да си изврънкало щели сте да сте изврънкали
3 лице щял (е) да е изврънкал щяла (е) да е изврънкала щяло (е) да е изврънкало щели (са) да са изврънкали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изврънкал бих изврънкала бих изврънкало бихме изврънкали
2 лице би изврънкал би изврънкала би изврънкало бихте изврънкали
3 лице би изврънкал би изврънкала би изврънкало биха изврънкали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·в·рън·кай из·в·рън·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·в·рън·кан
непълен член из·в·рън·ка·ния
пълен член из·в·рън·ка·ни·ят
женски род из·в·рън·ка·на
членувано из·в·рън·ка·на·та
среден род из·в·рън·ка·но
членувано из·в·рън·ка·но·то
множествено число из·в·рън·ка·ни
членувано из·в·рън·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·в·рън·кал
непълен член из·в·рън·ка·лия
пълен член из·в·рън·ка·ли·ят
женски род из·в·рън·ка·ла
членувано из·в·рън·ка·ла·та
среден род из·в·рън·ка·ло
членувано из·в·рън·ка·ло·то
множествено число из·в·рън·ка·ли
членувано из·в·рън·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·в·рън·кал
непълен член из·в·рън·ка·лия
пълен член из·в·рън·ка·ли·ят
женски род из·в·рън·ка·ла
членувано из·в·рън·ка·ла·та
среден род из·в·рън·ка·ло
членувано из·в·рън·ка·ло·то
множествено число из·в·рън·ка·ли
членувано из·в·рън·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·в·рън·кащ
непълен член из·в·рън·ка·щия
пълен член из·в·рън·ка·щи·ят
женски род из·в·рън·ка·ща
членувано из·в·рън·ка·ща·та
среден род из·в·рън·ка·що
членувано из·в·рън·ка·що·то
множествено число из·в·рън·ка·щи
членувано из·в·рън·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·в·рън·кай·ки