Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/извиквам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола извиквам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вик·вам из·вик·ва·ме
2 лице из·вик·ваш из·вик·ва·те
3 лице из·вик·ва из·вик·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вик·вах из·вик·вах·ме
2 лице из·вик·ва из·вик·вах·те
3 лице из·вик·ва из·вик·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вик·вах из·вик·вах·ме
2 лице из·вик·ва·ше из·вик·вах·те
3 лице из·вик·ва·ше из·вик·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извиквал съм извиквала съм извиквало съм извиквали сме
2 лице извиквал си извиквала си извиквало си извиквали сте
3 лице извиквал е извиквала е извиквало е извиквали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извиквал бях извиквала бях извиквало бяхме извиквали
2 лице беше извиквал беше извиквала беше извиквало бяхте извиквали
3 лице беше извиквал беше извиквала беше извиквало бяха извиквали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще извиквам ще извикваме
2 лице ще извикваш ще извиквате
3 лице ще извиква ще извикват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извиквал ще съм извиквала ще съм извиквало ще сме извиквали
2 лице ще си извиквал ще си извиквала ще си извиквало ще сте извиквали
3 лице ще е извиквал ще е извиквала ще е извиквало ще са извиквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да извиквам щяхме да извикваме
2 лице щеше да извикваш щяхте да извиквате
3 лице щеше да извиква щяха да извикват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извиквал щях да съм извиквала щях да съм извиквало щяхме да сме извиквали
2 лице щеше да си извиквал щеше да си извиквала щеше да си извиквало щяхте да сте извиквали
3 лице щеше да е извиквал щеше да е извиквала щеше да е извиквало щяха да са извиквали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извиквал съм извиквала съм извиквало съм извиквали сме
2 лице извиквал си извиквала си извиквало си извиквали сте
3 лице извиквал (е) извиквала (е) извиквало (е) извиквали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извиквал съм извиквала съм извиквало съм извиквали сме
2 лице извиквал си извиквала си извиквало си извиквали сте
3 лице извиквал (е) извиквала (е) извиквало (е) извиквали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извиквал била съм извиквала било съм извиквало били сме извиквали
2 лице бил си извиквал била си извиквала било си извиквало били сте извиквали
3 лице бил (е) извиквал била (е) извиквала било (е) извиквало били (са) извиквали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извиквам щяла съм да извиквам щяло съм да извиквам щели сме да извикваме
2 лице щял си да извикваш щяла си да извикваш щяло си да извикваш щели сте да извиквате
3 лице щял (е) да извиква щяла (е) да извиква щяло (е) да извиква щели (са) да извикват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извиквал щяла съм да съм извиквала щяло съм да съм извиквало щели сме да сме извиквали
2 лице щял си да си извиквал щяла си да си извиквала щяло си да си извиквало щели сте да сте извиквали
3 лице щял (е) да е извиквал щяла (е) да е извиквала щяло (е) да е извиквало щели (са) да са извиквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извиквал бих извиквала бих извиквало бихме извиквали
2 лице би извиквал би извиквала би извиквало бихте извиквали
3 лице би извиквал би извиквала би извиквало биха извиквали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·вик·вай из·вик·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вик·ван
непълен член из·вик·ва·ния
пълен член из·вик·ва·ни·ят
женски род из·вик·ва·на
членувано из·вик·ва·на·та
среден род из·вик·ва·но
членувано из·вик·ва·но·то
множествено число из·вик·ва·ни
членувано из·вик·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вик·вал
непълен член из·вик·ва·лия
пълен член из·вик·ва·ли·ят
женски род из·вик·ва·ла
членувано из·вик·ва·ла·та
среден род из·вик·ва·ло
членувано из·вик·ва·ло·то
множествено число из·вик·ва·ли
членувано из·вик·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вик·вал
непълен член из·вик·ва·лия
пълен член из·вик·ва·ли·ят
женски род из·вик·ва·ла
членувано из·вик·ва·ла·та
среден род из·вик·ва·ло
членувано из·вик·ва·ло·то
множествено число из·вик·ва·ли
членувано из·вик·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вик·ващ
непълен член из·вик·ва·щия
пълен член из·вик·ва·щи·ят
женски род из·вик·ва·ща
членувано из·вик·ва·ща·та
среден род из·вик·ва·що
членувано из·вик·ва·що·то
множествено число из·вик·ва·щи
членувано из·вик·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·вик·вай·ки