Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/известя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола известя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вес·тя из·вес·тим
2 лице из·вес·тиш из·вес·ти·те
3 лице из·вес·ти из·вес·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вес·тих из·вес·тих·ме
2 лице из·вес·ти из·вес·тих·те
3 лице из·вес·ти из·вес·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·вес·тях из·вес·тях·ме
2 лице из·вес·те·ше из·вес·тях·те
3 лице из·вес·те·ше из·вес·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известил съм известила съм известило съм известили сме
2 лице известил си известила си известило си известили сте
3 лице известил е известила е известило е известили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях известил бях известила бях известило бяхме известили
2 лице беше известил беше известила беше известило бяхте известили
3 лице беше известил беше известила беше известило бяха известили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще известя ще известим
2 лице ще известиш ще известите
3 лице ще извести ще известят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм известил ще съм известила ще съм известило ще сме известили
2 лице ще си известил ще си известила ще си известило ще сте известили
3 лице ще е известил ще е известила ще е известило ще са известили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да известя щяхме да известим
2 лице щеше да известиш щяхте да известите
3 лице щеше да извести щяха да известят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм известил щях да съм известила щях да съм известило щяхме да сме известили
2 лице щеше да си известил щеше да си известила щеше да си известило щяхте да сте известили
3 лице щеше да е известил щеше да е известила щеше да е известило щяха да са известили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известял съм известяла съм известяло съм известели сме
2 лице известял си известяла си известяло си известели сте
3 лице известял (е) известяла (е) известяло (е) известели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице известил съм известила съм известило съм известили сме
2 лице известил си известила си известило си известили сте
3 лице известил (е) известила (е) известило (е) известили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм известил била съм известила било съм известило били сме известили
2 лице бил си известил била си известила било си известило били сте известили
3 лице бил (е) известил била (е) известила било (е) известило били (са) известили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да известя щяла съм да известя щяло съм да известя щели сме да известим
2 лице щял си да известиш щяла си да известиш щяло си да известиш щели сте да известите
3 лице щял (е) да извести щяла (е) да извести щяло (е) да извести щели (са) да известят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм известил щяла съм да съм известила щяло съм да съм известило щели сме да сме известили
2 лице щял си да си известил щяла си да си известила щяло си да си известило щели сте да сте известили
3 лице щял (е) да е известил щяла (е) да е известила щяло (е) да е известило щели (са) да са известили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих известил бих известила бих известило бихме известили
2 лице би известил би известила би известило бихте известили
3 лице би известил би известила би известило биха известили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·вес·ти из·вес·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вес·тен
непълен член из·вес·те·ния
пълен член из·вес·те·ни·ят
женски род из·вес·те·на
членувано из·вес·те·на·та
среден род из·вес·те·но
членувано из·вес·те·но·то
множествено число из·вес·те·ни
членувано из·вес·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вес·тил
непълен член из·вес·ти·лия
пълен член из·вес·ти·ли·ят
женски род из·вес·ти·ла
членувано из·вес·ти·ла·та
среден род из·вес·ти·ло
членувано из·вес·ти·ло·то
множествено число из·вес·ти·ли
членувано из·вес·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вес·тял
непълен член из·вес·тя·лия
пълен член из·вес·тя·ли·ят
женски род из·вес·тя·ла
членувано из·вес·тя·ла·та
среден род из·вес·тя·ло
членувано из·вес·тя·ло·то
множествено число из·вес·те·ли
членувано из·вес·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·вес·тящ
непълен член из·вес·тя·щия
пълен член из·вес·тя·щи·ят
женски род из·вес·тя·ща
членувано из·вес·тя·ща·та
среден род из·вес·тя·що
членувано из·вес·тя·що·то
множествено число из·вес·тя·щи
членувано из·вес·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·вес·тей·ки