Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избуявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избуявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·я·вам из·бу·я·ва·ме
2 лице из·бу·я·ваш из·бу·я·ва·те
3 лице из·бу·я·ва из·бу·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·я·вах из·бу·я·вах·ме
2 лице из·бу·я·ва из·бу·я·вах·те
3 лице из·бу·я·ва из·бу·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·я·вах из·бу·я·вах·ме
2 лице из·бу·я·ва·ше из·бу·я·вах·те
3 лице из·бу·я·ва·ше из·бу·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуявал съм избуявала съм избуявало съм избуявали сме
2 лице избуявал си избуявала си избуявало си избуявали сте
3 лице избуявал е избуявала е избуявало е избуявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избуявал бях избуявала бях избуявало бяхме избуявали
2 лице беше избуявал беше избуявала беше избуявало бяхте избуявали
3 лице беше избуявал беше избуявала беше избуявало бяха избуявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избуявам ще избуяваме
2 лице ще избуяваш ще избуявате
3 лице ще избуява ще избуяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избуявал ще съм избуявала ще съм избуявало ще сме избуявали
2 лице ще си избуявал ще си избуявала ще си избуявало ще сте избуявали
3 лице ще е избуявал ще е избуявала ще е избуявало ще са избуявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избуявам щяхме да избуяваме
2 лице щеше да избуяваш щяхте да избуявате
3 лице щеше да избуява щяха да избуяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избуявал щях да съм избуявала щях да съм избуявало щяхме да сме избуявали
2 лице щеше да си избуявал щеше да си избуявала щеше да си избуявало щяхте да сте избуявали
3 лице щеше да е избуявал щеше да е избуявала щеше да е избуявало щяха да са избуявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуявал съм избуявала съм избуявало съм избуявали сме
2 лице избуявал си избуявала си избуявало си избуявали сте
3 лице избуявал (е) избуявала (е) избуявало (е) избуявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избуявал съм избуявала съм избуявало съм избуявали сме
2 лице избуявал си избуявала си избуявало си избуявали сте
3 лице избуявал (е) избуявала (е) избуявало (е) избуявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избуявал била съм избуявала било съм избуявало били сме избуявали
2 лице бил си избуявал била си избуявала било си избуявало били сте избуявали
3 лице бил (е) избуявал била (е) избуявала било (е) избуявало били (са) избуявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избуявам щяла съм да избуявам щяло съм да избуявам щели сме да избуяваме
2 лице щял си да избуяваш щяла си да избуяваш щяло си да избуяваш щели сте да избуявате
3 лице щял (е) да избуява щяла (е) да избуява щяло (е) да избуява щели (са) да избуяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избуявал щяла съм да съм избуявала щяло съм да съм избуявало щели сме да сме избуявали
2 лице щял си да си избуявал щяла си да си избуявала щяло си да си избуявало щели сте да сте избуявали
3 лице щял (е) да е избуявал щяла (е) да е избуявала щяло (е) да е избуявало щели (са) да са избуявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избуявал бих избуявала бих избуявало бихме избуявали
2 лице би избуявал би избуявала би избуявало бихте избуявали
3 лице би избуявал би избуявала би избуявало биха избуявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·бу·я·вай из·бу·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·я·ван
непълен член из·бу·я·ва·ния
пълен член из·бу·я·ва·ни·ят
женски род из·бу·я·ва·на
членувано из·бу·я·ва·на·та
среден род из·бу·я·ва·но
членувано из·бу·я·ва·но·то
множествено число из·бу·я·ва·ни
членувано из·бу·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·я·вал
непълен член из·бу·я·ва·лия
пълен член из·бу·я·ва·ли·ят
женски род из·бу·я·ва·ла
членувано из·бу·я·ва·ла·та
среден род из·бу·я·ва·ло
членувано из·бу·я·ва·ло·то
множествено число из·бу·я·ва·ли
членувано из·бу·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·я·вал
непълен член из·бу·я·ва·лия
пълен член из·бу·я·ва·ли·ят
женски род из·бу·я·ва·ла
членувано из·бу·я·ва·ла·та
среден род из·бу·я·ва·ло
членувано из·бу·я·ва·ло·то
множествено число из·бу·я·ва·ли
членувано из·бу·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·я·ващ
непълен член из·бу·я·ва·щия
пълен член из·бу·я·ва·щи·ят
женски род из·бу·я·ва·ща
членувано из·бу·я·ва·ща·та
среден род из·бу·я·ва·що
членувано из·бу·я·ва·що·то
множествено число из·бу·я·ва·щи
членувано из·бу·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·бу·я·вай·ки