Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избуча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·ча из·бу·чим
2 лице из·бу·чиш из·бу·чи·те
3 лице из·бу·чи из·бу·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·чах из·бу·чах·ме
2 лице из·бу·ча из·бу·чах·те
3 лице из·бу·ча из·бу·ча·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бу·чех из·бу·чех·ме
2 лице из·бу·че·ше из·бу·чех·те
3 лице из·бу·че·ше из·бу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучал съм избучала съм избучало съм избучали сме
2 лице избучал си избучала си избучало си избучали сте
3 лице избучал е избучала е избучало е избучали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избучал бях избучала бях избучало бяхме избучали
2 лице беше избучал беше избучала беше избучало бяхте избучали
3 лице беше избучал беше избучала беше избучало бяха избучали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избуча ще избучим
2 лице ще избучиш ще избучите
3 лице ще избучи ще избучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избучал ще съм избучала ще съм избучало ще сме избучали
2 лице ще си избучал ще си избучала ще си избучало ще сте избучали
3 лице ще е избучал ще е избучала ще е избучало ще са избучали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избуча щяхме да избучим
2 лице щеше да избучиш щяхте да избучите
3 лице щеше да избучи щяха да избучат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избучал щях да съм избучала щях да съм избучало щяхме да сме избучали
2 лице щеше да си избучал щеше да си избучала щеше да си избучало щяхте да сте избучали
3 лице щеше да е избучал щеше да е избучала щеше да е избучало щяха да са избучали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучел съм избучела съм избучело съм избучели сме
2 лице избучел си избучела си избучело си избучели сте
3 лице избучел (е) избучела (е) избучело (е) избучели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучал съм избучала съм избучало съм избучали сме
2 лице избучал си избучала си избучало си избучали сте
3 лице избучал (е) избучала (е) избучало (е) избучали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избучал била съм избучала било съм избучало били сме избучали
2 лице бил си избучал била си избучала било си избучало били сте избучали
3 лице бил (е) избучал била (е) избучала било (е) избучало били (са) избучали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избуча щяла съм да избуча щяло съм да избуча щели сме да избучим
2 лице щял си да избучиш щяла си да избучиш щяло си да избучиш щели сте да избучите
3 лице щял (е) да избучи щяла (е) да избучи щяло (е) да избучи щели (са) да избучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избучал щяла съм да съм избучала щяло съм да съм избучало щели сме да сме избучали
2 лице щял си да си избучал щяла си да си избучала щяло си да си избучало щели сте да сте избучали
3 лице щял (е) да е избучал щяла (е) да е избучала щяло (е) да е избучало щели (са) да са избучали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избучал бих избучала бих избучало бихме избучали
2 лице би избучал би избучала би избучало бихте избучали
3 лице би избучал би избучала би избучало биха избучали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·бу·чи из·бу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·чал
непълен член из·бу·ча·лия
пълен член из·бу·ча·ли·ят
женски род из·бу·ча·ла
членувано из·бу·ча·ла·та
среден род из·бу·ча·ло
членувано из·бу·ча·ло·то
множествено число из·бу·ча·ли
членувано из·бу·ча·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·чел
непълен член из·бу·че·лия
пълен член из·бу·че·ли·ят
женски род из·бу·че·ла
членувано из·бу·че·ла·та
среден род из·бу·че·ло
членувано из·бу·че·ло·то
множествено число из·бу·че·ли
членувано из·бу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бу·чащ
непълен член из·бу·ча·щия
пълен член из·бу·ча·щи·ят
женски род из·бу·ча·ща
членувано из·бу·ча·ща·та
среден род из·бу·ча·що
членувано из·бу·ча·що·то
множествено число из·бу·ча·щи
членувано из·бу·ча·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·бу·чей·ки