Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избухтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избухтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бух·тя из·бух·тим
2 лице из·бух·тиш из·бух·ти·те
3 лице из·бух·ти из·бух·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бух·тях из·бух·тях·ме
2 лице из·бух·тя из·бух·тях·те
3 лице из·бух·тя из·бух·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бух·тях из·бух·тях·ме
2 лице из·бух·те·ше из·бух·тях·те
3 лице из·бух·те·ше из·бух·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтял съм избухтяла съм избухтяло съм избухтели сме
2 лице избухтял си избухтяла си избухтяло си избухтели сте
3 лице избухтял е избухтяла е избухтяло е избухтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избухтял бях избухтяла бях избухтяло бяхме избухтели
2 лице беше избухтял беше избухтяла беше избухтяло бяхте избухтели
3 лице беше избухтял беше избухтяла беше избухтяло бяха избухтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избухтя ще избухтим
2 лице ще избухтиш ще избухтите
3 лице ще избухти ще избухтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избухтял ще съм избухтяла ще съм избухтяло ще сме избухтели
2 лице ще си избухтял ще си избухтяла ще си избухтяло ще сте избухтели
3 лице ще е избухтял ще е избухтяла ще е избухтяло ще са избухтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избухтя щяхме да избухтим
2 лице щеше да избухтиш щяхте да избухтите
3 лице щеше да избухти щяха да избухтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избухтял щях да съм избухтяла щях да съм избухтяло щяхме да сме избухтели
2 лице щеше да си избухтял щеше да си избухтяла щеше да си избухтяло щяхте да сте избухтели
3 лице щеше да е избухтял щеше да е избухтяла щеше да е избухтяло щяха да са избухтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтял съм избухтяла съм избухтяло съм избухтели сме
2 лице избухтял си избухтяла си избухтяло си избухтели сте
3 лице избухтял (е) избухтяла (е) избухтяло (е) избухтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избухтял съм избухтяла съм избухтяло съм избухтели сме
2 лице избухтял си избухтяла си избухтяло си избухтели сте
3 лице избухтял (е) избухтяла (е) избухтяло (е) избухтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избухтял била съм избухтяла било съм избухтяло били сме избухтели
2 лице бил си избухтял била си избухтяла било си избухтяло били сте избухтели
3 лице бил (е) избухтял била (е) избухтяла било (е) избухтяло били (са) избухтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избухтя щяла съм да избухтя щяло съм да избухтя щели сме да избухтим
2 лице щял си да избухтиш щяла си да избухтиш щяло си да избухтиш щели сте да избухтите
3 лице щял (е) да избухти щяла (е) да избухти щяло (е) да избухти щели (са) да избухтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избухтял щяла съм да съм избухтяла щяло съм да съм избухтяло щели сме да сме избухтели
2 лице щял си да си избухтял щяла си да си избухтяла щяло си да си избухтяло щели сте да сте избухтели
3 лице щял (е) да е избухтял щяла (е) да е избухтяла щяло (е) да е избухтяло щели (са) да са избухтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избухтял бих избухтяла бих избухтяло бихме избухтели
2 лице би избухтял би избухтяла би избухтяло бихте избухтели
3 лице би избухтял би избухтяла би избухтяло биха избухтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·бух·ти из·бух·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бух·тян
непълен член из·бух·тя·ния
пълен член из·бух·тя·ни·ят
женски род из·бух·тя·на
членувано из·бух·тя·на·та
среден род из·бух·тя·но
членувано из·бух·тя·но·то
множествено число из·бух·те·ни
членувано из·бух·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бух·тял
непълен член из·бух·те·лия
пълен член из·бух·те·ли·ят
женски род из·бух·тя·ла
членувано из·бух·тя·ла·та
среден род из·бух·тя·ло
членувано из·бух·тя·ло·то
множествено число из·бух·те·ли
членувано из·бух·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бух·тял
непълен член из·бух·тя·лия
пълен член из·бух·тя·ли·ят
женски род из·бух·тя·ла
членувано из·бух·тя·ла·та
среден род из·бух·тя·ло
членувано из·бух·тя·ло·то
множествено число из·бух·те·ли
членувано из·бух·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бух·тящ
непълен член из·бух·тя·щия
пълен член из·бух·тя·щи·ят
женски род из·бух·тя·ща
членувано из·бух·тя·ща·та
среден род из·бух·тя·що
членувано из·бух·тя·що·то
множествено число из·бух·тя·щи
членувано из·бух·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·бух·тей·ки