Шаблон:Словоформи/избумтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избумтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·бум·тя·вам из·бум·тя·ва·ме
2 лице из·бум·тя·ваш из·бум·тя·ва·те
3 лице из·бум·тя·ва из·бум·тя·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·бум·тя·вах из·бум·тя·вах·ме
2 лице из·бум·тя·ва из·бум·тя·вах·те
3 лице из·бум·тя·ва из·бум·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·бум·тя·вах из·бум·тя·вах·ме
2 лице из·бум·тя·ва·ше из·бум·тя·вах·те
3 лице из·бум·тя·ва·ше из·бум·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтявал съм избумтявала съм избумтявало съм избумтявали сме
2 лице избумтявал си избумтявала си избумтявало си избумтявали сте
3 лице избумтявал е избумтявала е избумтявало е избумтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избумтявал бях избумтявала бях избумтявало бяхме избумтявали
2 лице беше избумтявал беше избумтявала беше избумтявало бяхте избумтявали
3 лице беше избумтявал беше избумтявала беше избумтявало бяха избумтявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще избумтявам ще избумтяваме
2 лице ще избумтяваш ще избумтявате
3 лице ще избумтява ще избумтяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избумтявал ще съм избумтявала ще съм избумтявало ще сме избумтявали
2 лице ще си избумтявал ще си избумтявала ще си избумтявало ще сте избумтявали
3 лице ще е избумтявал ще е избумтявала ще е избумтявало ще са избумтявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да избумтявам щяхме да избумтяваме
2 лице щеше да избумтяваш щяхте да избумтявате
3 лице щеше да избумтява щяха да избумтяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избумтявал щях да съм избумтявала щях да съм избумтявало щяхме да сме избумтявали
2 лице щеше да си избумтявал щеше да си избумтявала щеше да си избумтявало щяхте да сте избумтявали
3 лице щеше да е избумтявал щеше да е избумтявала щеше да е избумтявало щяха да са избумтявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтявал съм избумтявала съм избумтявало съм избумтявали сме
2 лице избумтявал си избумтявала си избумтявало си избумтявали сте
3 лице избумтявал (е) избумтявала (е) избумтявало (е) избумтявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтявал съм избумтявала съм избумтявало съм избумтявали сме
2 лице избумтявал си избумтявала си избумтявало си избумтявали сте
3 лице избумтявал (е) избумтявала (е) избумтявало (е) избумтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избумтявал била съм избумтявала било съм избумтявало били сме избумтявали
2 лице бил си избумтявал била си избумтявала било си избумтявало били сте избумтявали
3 лице бил (е) избумтявал била (е) избумтявала било (е) избумтявало били (са) избумтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избумтявам щяла съм да избумтявам щяло съм да избумтявам щели сме да избумтяваме
2 лице щял си да избумтяваш щяла си да избумтяваш щяло си да избумтяваш щели сте да избумтявате
3 лице щял (е) да избумтява щяла (е) да избумтява щяло (е) да избумтява щели (са) да избумтяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избумтявал щяла съм да съм избумтявала щяло съм да съм избумтявало щели сме да сме избумтявали
2 лице щял си да си избумтявал щяла си да си избумтявала щяло си да си избумтявало щели сте да сте избумтявали
3 лице щял (е) да е избумтявал щяла (е) да е избумтявала щяло (е) да е избумтявало щели (са) да са избумтявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избумтявал бих избумтявала бих избумтявало бихме избумтявали
2 лице би избумтявал би избумтявала би избумтявало бихте избумтявали
3 лице би избумтявал би избумтявала би избумтявало биха избумтявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·бум·тя·вай из·бум·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·бум·тя·ван
непълен член из·бум·тя·ва·ния
пълен член из·бум·тя·ва·ни·ят
женски род из·бум·тя·ва·на
членувано из·бум·тя·ва·на·та
среден род из·бум·тя·ва·но
членувано из·бум·тя·ва·но·то
множествено число из·бум·тя·ва·ни
членувано из·бум·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·бум·тя·вал
непълен член из·бум·тя·ва·лия
пълен член из·бум·тя·ва·ли·ят
женски род из·бум·тя·ва·ла
членувано из·бум·тя·ва·ла·та
среден род из·бум·тя·ва·ло
членувано из·бум·тя·ва·ло·то
множествено число из·бум·тя·ва·ли
членувано из·бум·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·бум·тя·вал
непълен член из·бум·тя·ва·лия
пълен член из·бум·тя·ва·ли·ят
женски род из·бум·тя·ва·ла
членувано из·бум·тя·ва·ла·та
среден род из·бум·тя·ва·ло
членувано из·бум·тя·ва·ло·то
множествено число из·бум·тя·ва·ли
членувано из·бум·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·бум·тя·ващ
непълен член из·бум·тя·ва·щия
пълен член из·бум·тя·ва·щи·ят
женски род из·бум·тя·ва·ща
членувано из·бум·тя·ва·ща·та
среден род из·бум·тя·ва·що
членувано из·бум·тя·ва·що·то
множествено число из·бум·тя·ва·щи
членувано из·бум·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·бум·тя·вай·ки