Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избумтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избумтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бум·тя из·бум·тим
2 лице из·бум·тиш из·бум·ти·те
3 лице из·бум·ти из·бум·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бум·тях из·бум·тях·ме
2 лице из·бум·тя из·бум·тях·те
3 лице из·бум·тя из·бум·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бум·тях из·бум·тях·ме
2 лице из·бум·те·ше из·бум·тях·те
3 лице из·бум·те·ше из·бум·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтял съм избумтяла съм избумтяло съм избумтели сме
2 лице избумтял си избумтяла си избумтяло си избумтели сте
3 лице избумтял е избумтяла е избумтяло е избумтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избумтял бях избумтяла бях избумтяло бяхме избумтели
2 лице беше избумтял беше избумтяла беше избумтяло бяхте избумтели
3 лице беше избумтял беше избумтяла беше избумтяло бяха избумтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избумтя ще избумтим
2 лице ще избумтиш ще избумтите
3 лице ще избумти ще избумтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избумтял ще съм избумтяла ще съм избумтяло ще сме избумтели
2 лице ще си избумтял ще си избумтяла ще си избумтяло ще сте избумтели
3 лице ще е избумтял ще е избумтяла ще е избумтяло ще са избумтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избумтя щяхме да избумтим
2 лице щеше да избумтиш щяхте да избумтите
3 лице щеше да избумти щяха да избумтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избумтял щях да съм избумтяла щях да съм избумтяло щяхме да сме избумтели
2 лице щеше да си избумтял щеше да си избумтяла щеше да си избумтяло щяхте да сте избумтели
3 лице щеше да е избумтял щеше да е избумтяла щеше да е избумтяло щяха да са избумтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтял съм избумтяла съм избумтяло съм избумтели сме
2 лице избумтял си избумтяла си избумтяло си избумтели сте
3 лице избумтял (е) избумтяла (е) избумтяло (е) избумтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избумтял съм избумтяла съм избумтяло съм избумтели сме
2 лице избумтял си избумтяла си избумтяло си избумтели сте
3 лице избумтял (е) избумтяла (е) избумтяло (е) избумтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избумтял била съм избумтяла било съм избумтяло били сме избумтели
2 лице бил си избумтял била си избумтяла било си избумтяло били сте избумтели
3 лице бил (е) избумтял била (е) избумтяла било (е) избумтяло били (са) избумтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избумтя щяла съм да избумтя щяло съм да избумтя щели сме да избумтим
2 лице щял си да избумтиш щяла си да избумтиш щяло си да избумтиш щели сте да избумтите
3 лице щял (е) да избумти щяла (е) да избумти щяло (е) да избумти щели (са) да избумтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избумтял щяла съм да съм избумтяла щяло съм да съм избумтяло щели сме да сме избумтели
2 лице щял си да си избумтял щяла си да си избумтяла щяло си да си избумтяло щели сте да сте избумтели
3 лице щял (е) да е избумтял щяла (е) да е избумтяла щяло (е) да е избумтяло щели (са) да са избумтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избумтял бих избумтяла бих избумтяло бихме избумтели
2 лице би избумтял би избумтяла би избумтяло бихте избумтели
3 лице би избумтял би избумтяла би избумтяло биха избумтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·бум·ти из·бум·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бум·тян
непълен член из·бум·тя·ния
пълен член из·бум·тя·ни·ят
женски род из·бум·тя·на
членувано из·бум·тя·на·та
среден род из·бум·тя·но
членувано из·бум·тя·но·то
множествено число из·бум·те·ни
членувано из·бум·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бум·тял
непълен член из·бум·те·лия
пълен член из·бум·те·ли·ят
женски род из·бум·тя·ла
членувано из·бум·тя·ла·та
среден род из·бум·тя·ло
членувано из·бум·тя·ло·то
множествено число из·бум·те·ли
членувано из·бум·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бум·тял
непълен член из·бум·тя·лия
пълен член из·бум·тя·ли·ят
женски род из·бум·тя·ла
членувано из·бум·тя·ла·та
среден род из·бум·тя·ло
членувано из·бум·тя·ло·то
множествено число из·бум·те·ли
членувано из·бум·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бум·тящ
непълен член из·бум·тя·щия
пълен член из·бум·тя·щи·ят
женски род из·бум·тя·ща
членувано из·бум·тя·ща·та
среден род из·бум·тя·що
членувано из·бум·тя·що·то
множествено число из·бум·тя·щи
членувано из·бум·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·бум·тей·ки