Шаблон:Словоформи/избръщолевя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избръщолевя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·б·ръ·що·ле·вя из·б·ръ·що·ле·вим
2 лице из·б·ръ·що·ле·виш из·б·ръ·що·ле·ви·те
3 лице из·б·ръ·що·ле·ви из·б·ръ·що·ле·вят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·б·ръ·що·ле·вих из·б·ръ·що·ле·вих·ме
2 лице из·б·ръ·що·ле·ви из·б·ръ·що·ле·вих·те
3 лице из·б·ръ·що·ле·ви из·б·ръ·що·ле·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·б·ръ·що·ле·вех из·б·ръ·що·ле·вех·ме
2 лице из·б·ръ·що·ле·ве·ше из·б·ръ·що·ле·вех·те
3 лице из·б·ръ·що·ле·ве·ше из·б·ръ·що·ле·ве·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръщолевил съм избръщолевила съм избръщолевило съм избръщолевили сме
2 лице избръщолевил си избръщолевила си избръщолевило си избръщолевили сте
3 лице избръщолевил е избръщолевила е избръщолевило е избръщолевили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избръщолевил бях избръщолевила бях избръщолевило бяхме избръщолевили
2 лице беше избръщолевил беше избръщолевила беше избръщолевило бяхте избръщолевили
3 лице беше избръщолевил беше избръщолевила беше избръщолевило бяха избръщолевили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще избръщолевя ще избръщолевим
2 лице ще избръщолевиш ще избръщолевите
3 лице ще избръщолеви ще избръщолевят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избръщолевил ще съм избръщолевила ще съм избръщолевило ще сме избръщолевили
2 лице ще си избръщолевил ще си избръщолевила ще си избръщолевило ще сте избръщолевили
3 лице ще е избръщолевил ще е избръщолевила ще е избръщолевило ще са избръщолевили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да избръщолевя щяхме да избръщолевим
2 лице щеше да избръщолевиш щяхте да избръщолевите
3 лице щеше да избръщолеви щяха да избръщолевят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избръщолевил щях да съм избръщолевила щях да съм избръщолевило щяхме да сме избръщолевили
2 лице щеше да си избръщолевил щеше да си избръщолевила щеше да си избръщолевило щяхте да сте избръщолевили
3 лице щеше да е избръщолевил щеше да е избръщолевила щеше да е избръщолевило щяха да са избръщолевили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръщолевел съм избръщолевела съм избръщолевело съм избръщолевели сме
2 лице избръщолевел си избръщолевела си избръщолевело си избръщолевели сте
3 лице избръщолевел (е) избръщолевела (е) избръщолевело (е) избръщолевели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръщолевил съм избръщолевила съм избръщолевило съм избръщолевили сме
2 лице избръщолевил си избръщолевила си избръщолевило си избръщолевили сте
3 лице избръщолевил (е) избръщолевила (е) избръщолевило (е) избръщолевили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избръщолевил била съм избръщолевила било съм избръщолевило били сме избръщолевили
2 лице бил си избръщолевил била си избръщолевила било си избръщолевило били сте избръщолевили
3 лице бил (е) избръщолевил била (е) избръщолевила било (е) избръщолевило били (са) избръщолевили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избръщолевя щяла съм да избръщолевя щяло съм да избръщолевя щели сме да избръщолевим
2 лице щял си да избръщолевиш щяла си да избръщолевиш щяло си да избръщолевиш щели сте да избръщолевите
3 лице щял (е) да избръщолеви щяла (е) да избръщолеви щяло (е) да избръщолеви щели (са) да избръщолевят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избръщолевил щяла съм да съм избръщолевила щяло съм да съм избръщолевило щели сме да сме избръщолевили
2 лице щял си да си избръщолевил щяла си да си избръщолевила щяло си да си избръщолевило щели сте да сте избръщолевили
3 лице щял (е) да е избръщолевил щяла (е) да е избръщолевила щяло (е) да е избръщолевило щели (са) да са избръщолевили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избръщолевил бих избръщолевила бих избръщолевило бихме избръщолевили
2 лице би избръщолевил би избръщолевила би избръщолевило бихте избръщолевили
3 лице би избръщолевил би избръщолевила би избръщолевило биха избръщолевили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·б·ръ·що·ле·ви из·б·ръ·що·ле·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·б·ръ·що·ле·вен
непълен член из·б·ръ·що·ле·ве·ния
пълен член из·б·ръ·що·ле·ве·ни·ят
женски род из·б·ръ·що·ле·ве·на
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·на·та
среден род из·б·ръ·що·ле·ве·но
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·но·то
множествено число из·б·ръ·що·ле·ве·ни
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·б·ръ·що·ле·вил
непълен член из·б·ръ·що·ле·ви·лия
пълен член из·б·ръ·що·ле·ви·ли·ят
женски род из·б·ръ·що·ле·ви·ла
членувано из·б·ръ·що·ле·ви·ла·та
среден род из·б·ръ·що·ле·ви·ло
членувано из·б·ръ·що·ле·ви·ло·то
множествено число из·б·ръ·що·ле·ви·ли
членувано из·б·ръ·що·ле·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·б·ръ·що·ле·вел
непълен член из·б·ръ·що·ле·ве·лия
пълен член из·б·ръ·що·ле·ве·ли·ят
женски род из·б·ръ·що·ле·ве·ла
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·ла·та
среден род из·б·ръ·що·ле·ве·ло
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·ло·то
множествено число из·б·ръ·що·ле·ве·ли
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·б·ръ·що·ле·вещ
непълен член из·б·ръ·що·ле·ве·щия
пълен член из·б·ръ·що·ле·ве·щи·ят
женски род из·б·ръ·що·ле·ве·ща
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·ща·та
среден род из·б·ръ·що·ле·ве·що
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·що·то
множествено число из·б·ръ·що·ле·ве·щи
членувано из·б·ръ·що·ле·ве·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·б·ръ·що·ле·вей·ки