Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избръмчавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избръмчавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ръм·ча·вам из·б·ръм·ча·ва·ме
2 лице из·б·ръм·ча·ваш из·б·ръм·ча·ва·те
3 лице из·б·ръм·ча·ва из·б·ръм·ча·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ръм·ча·вах из·б·ръм·ча·вах·ме
2 лице из·б·ръм·ча·ва из·б·ръм·ча·вах·те
3 лице из·б·ръм·ча·ва из·б·ръм·ча·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ръм·ча·вах из·б·ръм·ча·вах·ме
2 лице из·б·ръм·ча·ва·ше из·б·ръм·ча·вах·те
3 лице из·б·ръм·ча·ва·ше из·б·ръм·ча·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчавал съм избръмчавала съм избръмчавало съм избръмчавали сме
2 лице избръмчавал си избръмчавала си избръмчавало си избръмчавали сте
3 лице избръмчавал е избръмчавала е избръмчавало е избръмчавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избръмчавал бях избръмчавала бях избръмчавало бяхме избръмчавали
2 лице беше избръмчавал беше избръмчавала беше избръмчавало бяхте избръмчавали
3 лице беше избръмчавал беше избръмчавала беше избръмчавало бяха избръмчавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избръмчавам ще избръмчаваме
2 лице ще избръмчаваш ще избръмчавате
3 лице ще избръмчава ще избръмчават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избръмчавал ще съм избръмчавала ще съм избръмчавало ще сме избръмчавали
2 лице ще си избръмчавал ще си избръмчавала ще си избръмчавало ще сте избръмчавали
3 лице ще е избръмчавал ще е избръмчавала ще е избръмчавало ще са избръмчавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избръмчавам щяхме да избръмчаваме
2 лице щеше да избръмчаваш щяхте да избръмчавате
3 лице щеше да избръмчава щяха да избръмчават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избръмчавал щях да съм избръмчавала щях да съм избръмчавало щяхме да сме избръмчавали
2 лице щеше да си избръмчавал щеше да си избръмчавала щеше да си избръмчавало щяхте да сте избръмчавали
3 лице щеше да е избръмчавал щеше да е избръмчавала щеше да е избръмчавало щяха да са избръмчавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчавал съм избръмчавала съм избръмчавало съм избръмчавали сме
2 лице избръмчавал си избръмчавала си избръмчавало си избръмчавали сте
3 лице избръмчавал (е) избръмчавала (е) избръмчавало (е) избръмчавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчавал съм избръмчавала съм избръмчавало съм избръмчавали сме
2 лице избръмчавал си избръмчавала си избръмчавало си избръмчавали сте
3 лице избръмчавал (е) избръмчавала (е) избръмчавало (е) избръмчавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избръмчавал била съм избръмчавала било съм избръмчавало били сме избръмчавали
2 лице бил си избръмчавал била си избръмчавала било си избръмчавало били сте избръмчавали
3 лице бил (е) избръмчавал била (е) избръмчавала било (е) избръмчавало били (са) избръмчавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избръмчавам щяла съм да избръмчавам щяло съм да избръмчавам щели сме да избръмчаваме
2 лице щял си да избръмчаваш щяла си да избръмчаваш щяло си да избръмчаваш щели сте да избръмчавате
3 лице щял (е) да избръмчава щяла (е) да избръмчава щяло (е) да избръмчава щели (са) да избръмчават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избръмчавал щяла съм да съм избръмчавала щяло съм да съм избръмчавало щели сме да сме избръмчавали
2 лице щял си да си избръмчавал щяла си да си избръмчавала щяло си да си избръмчавало щели сте да сте избръмчавали
3 лице щял (е) да е избръмчавал щяла (е) да е избръмчавала щяло (е) да е избръмчавало щели (са) да са избръмчавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избръмчавал бих избръмчавала бих избръмчавало бихме избръмчавали
2 лице би избръмчавал би избръмчавала би избръмчавало бихте избръмчавали
3 лице би избръмчавал би избръмчавала би избръмчавало биха избръмчавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·б·ръм·ча·вай из·б·ръм·ча·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ръм·ча·ван
непълен член из·б·ръм·ча·ва·ния
пълен член из·б·ръм·ча·ва·ни·ят
женски род из·б·ръм·ча·ва·на
членувано из·б·ръм·ча·ва·на·та
среден род из·б·ръм·ча·ва·но
членувано из·б·ръм·ча·ва·но·то
множествено число из·б·ръм·ча·ва·ни
членувано из·б·ръм·ча·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ръм·ча·вал
непълен член из·б·ръм·ча·ва·лия
пълен член из·б·ръм·ча·ва·ли·ят
женски род из·б·ръм·ча·ва·ла
членувано из·б·ръм·ча·ва·ла·та
среден род из·б·ръм·ча·ва·ло
членувано из·б·ръм·ча·ва·ло·то
множествено число из·б·ръм·ча·ва·ли
членувано из·б·ръм·ча·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ръм·ча·вал
непълен член из·б·ръм·ча·ва·лия
пълен член из·б·ръм·ча·ва·ли·ят
женски род из·б·ръм·ча·ва·ла
членувано из·б·ръм·ча·ва·ла·та
среден род из·б·ръм·ча·ва·ло
членувано из·б·ръм·ча·ва·ло·то
множествено число из·б·ръм·ча·ва·ли
членувано из·б·ръм·ча·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ръм·ча·ващ
непълен член из·б·ръм·ча·ва·щия
пълен член из·б·ръм·ча·ва·щи·ят
женски род из·б·ръм·ча·ва·ща
членувано из·б·ръм·ча·ва·ща·та
среден род из·б·ръм·ча·ва·що
членувано из·б·ръм·ча·ва·що·то
множествено число из·б·ръм·ча·ва·щи
членувано из·б·ръм·ча·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·б·ръм·ча·вай·ки