Шаблон:Словоформи/избръмча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избръмча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·б·ръм·ча из·б·ръм·чим
2 лице из·б·ръм·чиш из·б·ръм·чи·те
3 лице из·б·ръм·чи из·б·ръм·чат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·б·ръм·чах из·б·ръм·чах·ме
2 лице из·б·ръм·ча из·б·ръм·чах·те
3 лице из·б·ръм·ча из·б·ръм·ча·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице из·б·ръм·чех из·б·ръм·чех·ме
2 лице из·б·ръм·че·ше из·б·ръм·чех·те
3 лице из·б·ръм·че·ше из·б·ръм·че·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчал съм избръмчала съм избръмчало съм избръмчали сме
2 лице избръмчал си избръмчала си избръмчало си избръмчали сте
3 лице избръмчал е избръмчала е избръмчало е избръмчали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избръмчал бях избръмчала бях избръмчало бяхме избръмчали
2 лице беше избръмчал беше избръмчала беше избръмчало бяхте избръмчали
3 лице беше избръмчал беше избръмчала беше избръмчало бяха избръмчали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще избръмча ще избръмчим
2 лице ще избръмчиш ще избръмчите
3 лице ще избръмчи ще избръмчат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избръмчал ще съм избръмчала ще съм избръмчало ще сме избръмчали
2 лице ще си избръмчал ще си избръмчала ще си избръмчало ще сте избръмчали
3 лице ще е избръмчал ще е избръмчала ще е избръмчало ще са избръмчали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да избръмча щяхме да избръмчим
2 лице щеше да избръмчиш щяхте да избръмчите
3 лице щеше да избръмчи щяха да избръмчат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избръмчал щях да съм избръмчала щях да съм избръмчало щяхме да сме избръмчали
2 лице щеше да си избръмчал щеше да си избръмчала щеше да си избръмчало щяхте да сте избръмчали
3 лице щеше да е избръмчал щеше да е избръмчала щеше да е избръмчало щяха да са избръмчали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчел съм избръмчела съм избръмчело съм избръмчели сме
2 лице избръмчел си избръмчела си избръмчело си избръмчели сте
3 лице избръмчел (е) избръмчела (е) избръмчело (е) избръмчели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчал съм избръмчала съм избръмчало съм избръмчали сме
2 лице избръмчал си избръмчала си избръмчало си избръмчали сте
3 лице избръмчал (е) избръмчала (е) избръмчало (е) избръмчали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избръмчал била съм избръмчала било съм избръмчало били сме избръмчали
2 лице бил си избръмчал била си избръмчала било си избръмчало били сте избръмчали
3 лице бил (е) избръмчал била (е) избръмчала било (е) избръмчало били (са) избръмчали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избръмча щяла съм да избръмча щяло съм да избръмча щели сме да избръмчим
2 лице щял си да избръмчиш щяла си да избръмчиш щяло си да избръмчиш щели сте да избръмчите
3 лице щял (е) да избръмчи щяла (е) да избръмчи щяло (е) да избръмчи щели (са) да избръмчат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избръмчал щяла съм да съм избръмчала щяло съм да съм избръмчало щели сме да сме избръмчали
2 лице щял си да си избръмчал щяла си да си избръмчала щяло си да си избръмчало щели сте да сте избръмчали
3 лице щял (е) да е избръмчал щяла (е) да е избръмчала щяло (е) да е избръмчало щели (са) да са избръмчали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избръмчал бих избръмчала бих избръмчало бихме избръмчали
2 лице би избръмчал би избръмчала би избръмчало бихте избръмчали
3 лице би избръмчал би избръмчала би избръмчало биха избръмчали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
из·б·ръм·чи из·б·ръм·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·б·ръм·чал
непълен член из·б·ръм·ча·лия
пълен член из·б·ръм·ча·ли·ят
женски род из·б·ръм·ча·ла
членувано из·б·ръм·ча·ла·та
среден род из·б·ръм·ча·ло
членувано из·б·ръм·ча·ло·то
множествено число из·б·ръм·ча·ли
членувано из·б·ръм·ча·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·б·ръм·чел
непълен член из·б·ръм·че·лия
пълен член из·б·ръм·че·ли·ят
женски род из·б·ръм·че·ла
членувано из·б·ръм·че·ла·та
среден род из·б·ръм·че·ло
членувано из·б·ръм·че·ло·то
множествено число из·б·ръм·че·ли
членувано из·б·ръм·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род из·б·ръм·чащ
непълен член из·б·ръм·ча·щия
пълен член из·б·ръм·ча·щи·ят
женски род из·б·ръм·ча·ща
членувано из·б·ръм·ча·ща·та
среден род из·б·ръм·ча·що
членувано из·б·ръм·ча·що·то
множествено число из·б·ръм·ча·щи
членувано из·б·ръм·ча·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

из·б·ръм·чей·ки