Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избрулям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избрулям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ру·лям из·б·ру·ля·ме
2 лице из·б·ру·ляш из·б·ру·ля·те
3 лице из·б·ру·ля из·б·ру·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ру·лях из·б·ру·лях·ме
2 лице из·б·ру·ля из·б·ру·лях·те
3 лице из·б·ру·ля из·б·ру·ля·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·ру·лях из·б·ру·лях·ме
2 лице из·б·ру·ля·ше из·б·ру·лях·те
3 лице из·б·ру·ля·ше из·б·ру·ля·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулял съм избруляла съм избруляло съм избруляли сме
2 лице избрулял си избруляла си избруляло си избруляли сте
3 лице избрулял е избруляла е избруляло е избруляли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избрулял бях избруляла бях избруляло бяхме избруляли
2 лице беше избрулял беше избруляла беше избруляло бяхте избруляли
3 лице беше избрулял беше избруляла беше избруляло бяха избруляли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избрулям ще избруляме
2 лице ще избруляш ще избруляте
3 лице ще избруля ще избрулят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избрулял ще съм избруляла ще съм избруляло ще сме избруляли
2 лице ще си избрулял ще си избруляла ще си избруляло ще сте избруляли
3 лице ще е избрулял ще е избруляла ще е избруляло ще са избруляли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избрулям щяхме да избруляме
2 лице щеше да избруляш щяхте да избруляте
3 лице щеше да избруля щяха да избрулят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избрулял щях да съм избруляла щях да съм избруляло щяхме да сме избруляли
2 лице щеше да си избрулял щеше да си избруляла щеше да си избруляло щяхте да сте избруляли
3 лице щеше да е избрулял щеше да е избруляла щеше да е избруляло щяха да са избруляли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулял съм избруляла съм избруляло съм избруляли сме
2 лице избрулял си избруляла си избруляло си избруляли сте
3 лице избрулял (е) избруляла (е) избруляло (е) избруляли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулял съм избруляла съм избруляло съм избруляли сме
2 лице избрулял си избруляла си избруляло си избруляли сте
3 лице избрулял (е) избруляла (е) избруляло (е) избруляли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избрулял била съм избруляла било съм избруляло били сме избруляли
2 лице бил си избрулял била си избруляла било си избруляло били сте избруляли
3 лице бил (е) избрулял била (е) избруляла било (е) избруляло били (са) избруляли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избрулям щяла съм да избрулям щяло съм да избрулям щели сме да избруляме
2 лице щял си да избруляш щяла си да избруляш щяло си да избруляш щели сте да избруляте
3 лице щял (е) да избруля щяла (е) да избруля щяло (е) да избруля щели (са) да избрулят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избрулял щяла съм да съм избруляла щяло съм да съм избруляло щели сме да сме избруляли
2 лице щял си да си избрулял щяла си да си избруляла щяло си да си избруляло щели сте да сте избруляли
3 лице щял (е) да е избрулял щяла (е) да е избруляла щяло (е) да е избруляло щели (са) да са избруляли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избрулял бих избруляла бих избруляло бихме избруляли
2 лице би избрулял би избруляла би избруляло бихте избруляли
3 лице би избрулял би избруляла би избруляло биха избруляли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·б·ру·ляй из·б·ру·ляй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ру·лян
непълен член из·б·ру·ля·ния
пълен член из·б·ру·ля·ни·ят
женски род из·б·ру·ля·на
членувано из·б·ру·ля·на·та
среден род из·б·ру·ля·но
членувано из·б·ру·ля·но·то
множествено число из·б·ру·ля·ни
членувано из·б·ру·ля·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ру·лял
непълен член из·б·ру·ля·лия
пълен член из·б·ру·ля·ли·ят
женски род из·б·ру·ля·ла
членувано из·б·ру·ля·ла·та
среден род из·б·ру·ля·ло
членувано из·б·ру·ля·ло·то
множествено число из·б·ру·ля·ли
членувано из·б·ру·ля·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ру·лял
непълен член из·б·ру·ля·лия
пълен член из·б·ру·ля·ли·ят
женски род из·б·ру·ля·ла
членувано из·б·ру·ля·ла·та
среден род из·б·ру·ля·ло
членувано из·б·ру·ля·ло·то
множествено число из·б·ру·ля·ли
членувано из·б·ру·ля·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·ру·лящ
непълен член из·б·ру·ля·щия
пълен член из·б·ру·ля·щи·ят
женски род из·б·ру·ля·ща
членувано из·б·ру·ля·ща·та
среден род из·б·ру·ля·що
членувано из·б·ру·ля·що·то
множествено число из·б·ру·ля·щи
членувано из·б·ру·ля·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·б·ру·ляй·ки