Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избрулвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избрулвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·рул·вам из·б·рул·ва·ме
2 лице из·б·рул·ваш из·б·рул·ва·те
3 лице из·б·рул·ва из·б·рул·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·рул·вах из·б·рул·вах·ме
2 лице из·б·рул·ва из·б·рул·вах·те
3 лице из·б·рул·ва из·б·рул·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·б·рул·вах из·б·рул·вах·ме
2 лице из·б·рул·ва·ше из·б·рул·вах·те
3 лице из·б·рул·ва·ше из·б·рул·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулвал съм избрулвала съм избрулвало съм избрулвали сме
2 лице избрулвал си избрулвала си избрулвало си избрулвали сте
3 лице избрулвал е избрулвала е избрулвало е избрулвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избрулвал бях избрулвала бях избрулвало бяхме избрулвали
2 лице беше избрулвал беше избрулвала беше избрулвало бяхте избрулвали
3 лице беше избрулвал беше избрулвала беше избрулвало бяха избрулвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избрулвам ще избрулваме
2 лице ще избрулваш ще избрулвате
3 лице ще избрулва ще избрулват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избрулвал ще съм избрулвала ще съм избрулвало ще сме избрулвали
2 лице ще си избрулвал ще си избрулвала ще си избрулвало ще сте избрулвали
3 лице ще е избрулвал ще е избрулвала ще е избрулвало ще са избрулвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избрулвам щяхме да избрулваме
2 лице щеше да избрулваш щяхте да избрулвате
3 лице щеше да избрулва щяха да избрулват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избрулвал щях да съм избрулвала щях да съм избрулвало щяхме да сме избрулвали
2 лице щеше да си избрулвал щеше да си избрулвала щеше да си избрулвало щяхте да сте избрулвали
3 лице щеше да е избрулвал щеше да е избрулвала щеше да е избрулвало щяха да са избрулвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулвал съм избрулвала съм избрулвало съм избрулвали сме
2 лице избрулвал си избрулвала си избрулвало си избрулвали сте
3 лице избрулвал (е) избрулвала (е) избрулвало (е) избрулвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избрулвал съм избрулвала съм избрулвало съм избрулвали сме
2 лице избрулвал си избрулвала си избрулвало си избрулвали сте
3 лице избрулвал (е) избрулвала (е) избрулвало (е) избрулвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избрулвал била съм избрулвала било съм избрулвало били сме избрулвали
2 лице бил си избрулвал била си избрулвала било си избрулвало били сте избрулвали
3 лице бил (е) избрулвал била (е) избрулвала било (е) избрулвало били (са) избрулвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избрулвам щяла съм да избрулвам щяло съм да избрулвам щели сме да избрулваме
2 лице щял си да избрулваш щяла си да избрулваш щяло си да избрулваш щели сте да избрулвате
3 лице щял (е) да избрулва щяла (е) да избрулва щяло (е) да избрулва щели (са) да избрулват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избрулвал щяла съм да съм избрулвала щяло съм да съм избрулвало щели сме да сме избрулвали
2 лице щял си да си избрулвал щяла си да си избрулвала щяло си да си избрулвало щели сте да сте избрулвали
3 лице щял (е) да е избрулвал щяла (е) да е избрулвала щяло (е) да е избрулвало щели (са) да са избрулвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избрулвал бих избрулвала бих избрулвало бихме избрулвали
2 лице би избрулвал би избрулвала би избрулвало бихте избрулвали
3 лице би избрулвал би избрулвала би избрулвало биха избрулвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·б·рул·вай из·б·рул·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·рул·ван
непълен член из·б·рул·ва·ния
пълен член из·б·рул·ва·ни·ят
женски род из·б·рул·ва·на
членувано из·б·рул·ва·на·та
среден род из·б·рул·ва·но
членувано из·б·рул·ва·но·то
множествено число из·б·рул·ва·ни
членувано из·б·рул·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·рул·вал
непълен член из·б·рул·ва·лия
пълен член из·б·рул·ва·ли·ят
женски род из·б·рул·ва·ла
членувано из·б·рул·ва·ла·та
среден род из·б·рул·ва·ло
членувано из·б·рул·ва·ло·то
множествено число из·б·рул·ва·ли
членувано из·б·рул·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·рул·вал
непълен член из·б·рул·ва·лия
пълен член из·б·рул·ва·ли·ят
женски род из·б·рул·ва·ла
членувано из·б·рул·ва·ла·та
среден род из·б·рул·ва·ло
членувано из·б·рул·ва·ло·то
множествено число из·б·рул·ва·ли
членувано из·б·рул·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·б·рул·ващ
непълен член из·б·рул·ва·щия
пълен член из·б·рул·ва·щи·ят
женски род из·б·рул·ва·ща
членувано из·б·рул·ва·ща·та
среден род из·б·рул·ва·що
членувано из·б·рул·ва·що·то
множествено число из·б·рул·ва·щи
членувано из·б·рул·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·б·рул·вай·ки