Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/избоботя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола избоботя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бо·бо·тя из·бо·бо·тим
2 лице из·бо·бо·тиш из·бо·бо·ти·те
3 лице из·бо·бо·ти из·бо·бо·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бо·бо·тих из·бо·бо·тих·ме
2 лице из·бо·бо·ти из·бо·бо·тих·те
3 лице из·бо·бо·ти из·бо·бо·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице из·бо·бо·тех из·бо·бо·тех·ме
2 лице из·бо·бо·те·ше из·бо·бо·тех·те
3 лице из·бо·бо·те·ше из·бо·бо·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избоботил съм избоботила съм избоботило съм избоботили сме
2 лице избоботил си избоботила си избоботило си избоботили сте
3 лице избоботил е избоботила е избоботило е избоботили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избоботил бях избоботила бях избоботило бяхме избоботили
2 лице беше избоботил беше избоботила беше избоботило бяхте избоботили
3 лице беше избоботил беше избоботила беше избоботило бяха избоботили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще избоботя ще избоботим
2 лице ще избоботиш ще избоботите
3 лице ще избоботи ще избоботят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избоботил ще съм избоботила ще съм избоботило ще сме избоботили
2 лице ще си избоботил ще си избоботила ще си избоботило ще сте избоботили
3 лице ще е избоботил ще е избоботила ще е избоботило ще са избоботили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да избоботя щяхме да избоботим
2 лице щеше да избоботиш щяхте да избоботите
3 лице щеше да избоботи щяха да избоботят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избоботил щях да съм избоботила щях да съм избоботило щяхме да сме избоботили
2 лице щеше да си избоботил щеше да си избоботила щеше да си избоботило щяхте да сте избоботили
3 лице щеше да е избоботил щеше да е избоботила щеше да е избоботило щяха да са избоботили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избоботел съм избоботела съм избоботело съм избоботели сме
2 лице избоботел си избоботела си избоботело си избоботели сте
3 лице избоботел (е) избоботела (е) избоботело (е) избоботели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избоботил съм избоботила съм избоботило съм избоботили сме
2 лице избоботил си избоботила си избоботило си избоботили сте
3 лице избоботил (е) избоботила (е) избоботило (е) избоботили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избоботил била съм избоботила било съм избоботило били сме избоботили
2 лице бил си избоботил била си избоботила било си избоботило били сте избоботили
3 лице бил (е) избоботил била (е) избоботила било (е) избоботило били (са) избоботили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избоботя щяла съм да избоботя щяло съм да избоботя щели сме да избоботим
2 лице щял си да избоботиш щяла си да избоботиш щяло си да избоботиш щели сте да избоботите
3 лице щял (е) да избоботи щяла (е) да избоботи щяло (е) да избоботи щели (са) да избоботят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избоботил щяла съм да съм избоботила щяло съм да съм избоботило щели сме да сме избоботили
2 лице щял си да си избоботил щяла си да си избоботила щяло си да си избоботило щели сте да сте избоботили
3 лице щял (е) да е избоботил щяла (е) да е избоботила щяло (е) да е избоботило щели (са) да са избоботили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избоботил бих избоботила бих избоботило бихме избоботили
2 лице би избоботил би избоботила би избоботило бихте избоботили
3 лице би избоботил би избоботила би избоботило биха избоботили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
из·бо·бо·ти из·бо·бо·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бо·бо·тен
непълен член из·бо·бо·те·ния
пълен член из·бо·бо·те·ни·ят
женски род из·бо·бо·те·на
членувано из·бо·бо·те·на·та
среден род из·бо·бо·те·но
членувано из·бо·бо·те·но·то
множествено число из·бо·бо·те·ни
членувано из·бо·бо·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бо·бо·тил
непълен член из·бо·бо·ти·лия
пълен член из·бо·бо·ти·ли·ят
женски род из·бо·бо·ти·ла
членувано из·бо·бо·ти·ла·та
среден род из·бо·бо·ти·ло
членувано из·бо·бо·ти·ло·то
множествено число из·бо·бо·ти·ли
членувано из·бо·бо·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бо·бо·тел
непълен член из·бо·бо·те·лия
пълен член из·бо·бо·те·ли·ят
женски род из·бо·бо·те·ла
членувано из·бо·бо·те·ла·та
среден род из·бо·бо·те·ло
членувано из·бо·бо·те·ло·то
множествено число из·бо·бо·те·ли
членувано из·бо·бо·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род из·бо·бо·тещ
непълен член из·бо·бо·те·щия
пълен член из·бо·бо·те·щи·ят
женски род из·бо·бо·те·ща
членувано из·бо·бо·те·ща·та
среден род из·бо·бо·те·що
членувано из·бо·бо·те·що·то
множествено число из·бо·бо·те·щи
членувано из·бо·бо·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

из·бо·бо·тей·ки