Шаблон:Словоформи/звънтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола звънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице звън·тя звън·тим
2 лице звън·тиш звън·ти·те
3 лице звън·ти звън·тят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице звън·тях звън·тях·ме
2 лице звън·тя звън·тях·те
3 лице звън·тя звън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице звън·тях звън·тях·ме
2 лице звън·те·ше звън·тях·те
3 лице звън·те·ше звън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънтял съм звънтяла съм звънтяло съм звънтели сме
2 лице звънтял си звънтяла си звънтяло си звънтели сте
3 лице звънтял е звънтяла е звънтяло е звънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях звънтял бях звънтяла бях звънтяло бяхме звънтели
2 лице беше звънтял беше звънтяла беше звънтяло бяхте звънтели
3 лице беше звънтял беше звънтяла беше звънтяло бяха звънтели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще звънтя ще звънтим
2 лице ще звънтиш ще звънтите
3 лице ще звънти ще звънтят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм звънтял ще съм звънтяла ще съм звънтяло ще сме звънтели
2 лице ще си звънтял ще си звънтяла ще си звънтяло ще сте звънтели
3 лице ще е звънтял ще е звънтяла ще е звънтяло ще са звънтели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да звънтя щяхме да звънтим
2 лице щеше да звънтиш щяхте да звънтите
3 лице щеше да звънти щяха да звънтят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм звънтял щях да съм звънтяла щях да съм звънтяло щяхме да сме звънтели
2 лице щеше да си звънтял щеше да си звънтяла щеше да си звънтяло щяхте да сте звънтели
3 лице щеше да е звънтял щеше да е звънтяла щеше да е звънтяло щяха да са звънтели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънтял съм звънтяла съм звънтяло съм звънтели сме
2 лице звънтял си звънтяла си звънтяло си звънтели сте
3 лице звънтял (е) звънтяла (е) звънтяло (е) звънтели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънтял съм звънтяла съм звънтяло съм звънтели сме
2 лице звънтял си звънтяла си звънтяло си звънтели сте
3 лице звънтял (е) звънтяла (е) звънтяло (е) звънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм звънтял била съм звънтяла било съм звънтяло били сме звънтели
2 лице бил си звънтял била си звънтяла било си звънтяло били сте звънтели
3 лице бил (е) звънтял била (е) звънтяла било (е) звънтяло били (са) звънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да звънтя щяла съм да звънтя щяло съм да звънтя щели сме да звънтим
2 лице щял си да звънтиш щяла си да звънтиш щяло си да звънтиш щели сте да звънтите
3 лице щял (е) да звънти щяла (е) да звънти щяло (е) да звънти щели (са) да звънтят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм звънтял щяла съм да съм звънтяла щяло съм да съм звънтяло щели сме да сме звънтели
2 лице щял си да си звънтял щяла си да си звънтяла щяло си да си звънтяло щели сте да сте звънтели
3 лице щял (е) да е звънтял щяла (е) да е звънтяла щяло (е) да е звънтяло щели (са) да са звънтели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих звънтял бих звънтяла бих звънтяло бихме звънтели
2 лице би звънтял би звънтяла би звънтяло бихте звънтели
3 лице би звънтял би звънтяла би звънтяло биха звънтели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
звън·ти звън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род звън·тян
непълен член звън·тя·ния
пълен член звън·тя·ни·ят
женски род звън·тя·на
членувано звън·тя·на·та
среден род звън·тя·но
членувано звън·тя·но·то
множествено число звън·те·ни
членувано звън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род звън·тял
непълен член звън·те·лия
пълен член звън·те·ли·ят
женски род звън·тя·ла
членувано звън·тя·ла·та
среден род звън·тя·ло
членувано звън·тя·ло·то
множествено число звън·те·ли
членувано звън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род звън·тял
непълен член звън·тя·лия
пълен член звън·тя·ли·ят
женски род звън·тя·ла
членувано звън·тя·ла·та
среден род звън·тя·ло
членувано звън·тя·ло·то
множествено число звън·те·ли
членувано звън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род звън·тящ
непълен член звън·тя·щия
пълен член звън·тя·щи·ят
женски род звън·тя·ща
членувано звън·тя·ща·та
среден род звън·тя·що
членувано звън·тя·що·то
множествено число звън·тя·щи
членувано звън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

звън·тей·ки