Шаблон:Словоформи/зачовъркам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола зачовъркам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·чо·вър·кам за·чо·вър·ка·ме
2 лице за·чо·вър·каш за·чо·вър·ка·те
3 лице за·чо·вър·ка за·чо·вър·кат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·чо·вър·ках за·чо·вър·ках·ме
2 лице за·чо·вър·ка за·чо·вър·ках·те
3 лице за·чо·вър·ка за·чо·вър·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице за·чо·вър·ках за·чо·вър·ках·ме
2 лице за·чо·вър·ка·ше за·чо·вър·ках·те
3 лице за·чо·вър·ка·ше за·чо·вър·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зачовъркал съм зачовъркала съм зачовъркало съм зачовъркали сме
2 лице зачовъркал си зачовъркала си зачовъркало си зачовъркали сте
3 лице зачовъркал е зачовъркала е зачовъркало е зачовъркали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зачовъркал бях зачовъркала бях зачовъркало бяхме зачовъркали
2 лице беше зачовъркал беше зачовъркала беше зачовъркало бяхте зачовъркали
3 лице беше зачовъркал беше зачовъркала беше зачовъркало бяха зачовъркали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще зачовъркам ще зачовъркаме
2 лице ще зачовъркаш ще зачовъркате
3 лице ще зачовърка ще зачовъркат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зачовъркал ще съм зачовъркала ще съм зачовъркало ще сме зачовъркали
2 лице ще си зачовъркал ще си зачовъркала ще си зачовъркало ще сте зачовъркали
3 лице ще е зачовъркал ще е зачовъркала ще е зачовъркало ще са зачовъркали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да зачовъркам щяхме да зачовъркаме
2 лице щеше да зачовъркаш щяхте да зачовъркате
3 лице щеше да зачовърка щяха да зачовъркат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зачовъркал щях да съм зачовъркала щях да съм зачовъркало щяхме да сме зачовъркали
2 лице щеше да си зачовъркал щеше да си зачовъркала щеше да си зачовъркало щяхте да сте зачовъркали
3 лице щеше да е зачовъркал щеше да е зачовъркала щеше да е зачовъркало щяха да са зачовъркали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зачовъркал съм зачовъркала съм зачовъркало съм зачовъркали сме
2 лице зачовъркал си зачовъркала си зачовъркало си зачовъркали сте
3 лице зачовъркал (е) зачовъркала (е) зачовъркало (е) зачовъркали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зачовъркал съм зачовъркала съм зачовъркало съм зачовъркали сме
2 лице зачовъркал си зачовъркала си зачовъркало си зачовъркали сте
3 лице зачовъркал (е) зачовъркала (е) зачовъркало (е) зачовъркали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зачовъркал била съм зачовъркала било съм зачовъркало били сме зачовъркали
2 лице бил си зачовъркал била си зачовъркала било си зачовъркало били сте зачовъркали
3 лице бил (е) зачовъркал била (е) зачовъркала било (е) зачовъркало били (са) зачовъркали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зачовъркам щяла съм да зачовъркам щяло съм да зачовъркам щели сме да зачовъркаме
2 лице щял си да зачовъркаш щяла си да зачовъркаш щяло си да зачовъркаш щели сте да зачовъркате
3 лице щял (е) да зачовърка щяла (е) да зачовърка щяло (е) да зачовърка щели (са) да зачовъркат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зачовъркал щяла съм да съм зачовъркала щяло съм да съм зачовъркало щели сме да сме зачовъркали
2 лице щял си да си зачовъркал щяла си да си зачовъркала щяло си да си зачовъркало щели сте да сте зачовъркали
3 лице щял (е) да е зачовъркал щяла (е) да е зачовъркала щяло (е) да е зачовъркало щели (са) да са зачовъркали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зачовъркал бих зачовъркала бих зачовъркало бихме зачовъркали
2 лице би зачовъркал би зачовъркала би зачовъркало бихте зачовъркали
3 лице би зачовъркал би зачовъркала би зачовъркало биха зачовъркали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
за·чо·вър·кай за·чо·вър·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·чо·вър·кан
непълен член за·чо·вър·ка·ния
пълен член за·чо·вър·ка·ни·ят
женски род за·чо·вър·ка·на
членувано за·чо·вър·ка·на·та
среден род за·чо·вър·ка·но
членувано за·чо·вър·ка·но·то
множествено число за·чо·вър·ка·ни
членувано за·чо·вър·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·чо·вър·кал
непълен член за·чо·вър·ка·лия
пълен член за·чо·вър·ка·ли·ят
женски род за·чо·вър·ка·ла
членувано за·чо·вър·ка·ла·та
среден род за·чо·вър·ка·ло
членувано за·чо·вър·ка·ло·то
множествено число за·чо·вър·ка·ли
членувано за·чо·вър·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·чо·вър·кал
непълен член за·чо·вър·ка·лия
пълен член за·чо·вър·ка·ли·ят
женски род за·чо·вър·ка·ла
членувано за·чо·вър·ка·ла·та
среден род за·чо·вър·ка·ло
членувано за·чо·вър·ка·ло·то
множествено число за·чо·вър·ка·ли
членувано за·чо·вър·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род за·чо·вър·кащ
непълен член за·чо·вър·ка·щия
пълен член за·чо·вър·ка·щи·ят
женски род за·чо·вър·ка·ща
членувано за·чо·вър·ка·ща·та
среден род за·чо·вър·ка·що
членувано за·чо·вър·ка·що·то
множествено число за·чо·вър·ка·щи
членувано за·чо·вър·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

за·чо·вър·кай·ки