Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/заръмявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола заръмявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ръ·мя·вам за·ръ·мя·ва·ме
2 лице за·ръ·мя·ваш за·ръ·мя·ва·те
3 лице за·ръ·мя·ва за·ръ·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ръ·мя·вах за·ръ·мя·вах·ме
2 лице за·ръ·мя·ва за·ръ·мя·вах·те
3 лице за·ръ·мя·ва за·ръ·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·ръ·мя·вах за·ръ·мя·вах·ме
2 лице за·ръ·мя·ва·ше за·ръ·мя·вах·те
3 лице за·ръ·мя·ва·ше за·ръ·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заръмявал съм заръмявала съм заръмявало съм заръмявали сме
2 лице заръмявал си заръмявала си заръмявало си заръмявали сте
3 лице заръмявал е заръмявала е заръмявало е заръмявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заръмявал бях заръмявала бях заръмявало бяхме заръмявали
2 лице беше заръмявал беше заръмявала беше заръмявало бяхте заръмявали
3 лице беше заръмявал беше заръмявала беше заръмявало бяха заръмявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще заръмявам ще заръмяваме
2 лице ще заръмяваш ще заръмявате
3 лице ще заръмява ще заръмяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заръмявал ще съм заръмявала ще съм заръмявало ще сме заръмявали
2 лице ще си заръмявал ще си заръмявала ще си заръмявало ще сте заръмявали
3 лице ще е заръмявал ще е заръмявала ще е заръмявало ще са заръмявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да заръмявам щяхме да заръмяваме
2 лице щеше да заръмяваш щяхте да заръмявате
3 лице щеше да заръмява щяха да заръмяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заръмявал щях да съм заръмявала щях да съм заръмявало щяхме да сме заръмявали
2 лице щеше да си заръмявал щеше да си заръмявала щеше да си заръмявало щяхте да сте заръмявали
3 лице щеше да е заръмявал щеше да е заръмявала щеше да е заръмявало щяха да са заръмявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заръмявал съм заръмявала съм заръмявало съм заръмявали сме
2 лице заръмявал си заръмявала си заръмявало си заръмявали сте
3 лице заръмявал (е) заръмявала (е) заръмявало (е) заръмявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заръмявал съм заръмявала съм заръмявало съм заръмявали сме
2 лице заръмявал си заръмявала си заръмявало си заръмявали сте
3 лице заръмявал (е) заръмявала (е) заръмявало (е) заръмявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заръмявал била съм заръмявала било съм заръмявало били сме заръмявали
2 лице бил си заръмявал била си заръмявала било си заръмявало били сте заръмявали
3 лице бил (е) заръмявал била (е) заръмявала било (е) заръмявало били (са) заръмявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заръмявам щяла съм да заръмявам щяло съм да заръмявам щели сме да заръмяваме
2 лице щял си да заръмяваш щяла си да заръмяваш щяло си да заръмяваш щели сте да заръмявате
3 лице щял (е) да заръмява щяла (е) да заръмява щяло (е) да заръмява щели (са) да заръмяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заръмявал щяла съм да съм заръмявала щяло съм да съм заръмявало щели сме да сме заръмявали
2 лице щял си да си заръмявал щяла си да си заръмявала щяло си да си заръмявало щели сте да сте заръмявали
3 лице щял (е) да е заръмявал щяла (е) да е заръмявала щяло (е) да е заръмявало щели (са) да са заръмявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заръмявал бих заръмявала бих заръмявало бихме заръмявали
2 лице би заръмявал би заръмявала би заръмявало бихте заръмявали
3 лице би заръмявал би заръмявала би заръмявало биха заръмявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·ръ·мя·вай за·ръ·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ръ·мя·ван
непълен член за·ръ·мя·ва·ния
пълен член за·ръ·мя·ва·ни·ят
женски род за·ръ·мя·ва·на
членувано за·ръ·мя·ва·на·та
среден род за·ръ·мя·ва·но
членувано за·ръ·мя·ва·но·то
множествено число за·ръ·мя·ва·ни
членувано за·ръ·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ръ·мя·вал
непълен член за·ръ·мя·ва·лия
пълен член за·ръ·мя·ва·ли·ят
женски род за·ръ·мя·ва·ла
членувано за·ръ·мя·ва·ла·та
среден род за·ръ·мя·ва·ло
членувано за·ръ·мя·ва·ло·то
множествено число за·ръ·мя·ва·ли
членувано за·ръ·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ръ·мя·вал
непълен член за·ръ·мя·ва·лия
пълен член за·ръ·мя·ва·ли·ят
женски род за·ръ·мя·ва·ла
членувано за·ръ·мя·ва·ла·та
среден род за·ръ·мя·ва·ло
членувано за·ръ·мя·ва·ло·то
множествено число за·ръ·мя·ва·ли
членувано за·ръ·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·ръ·мя·ващ
непълен член за·ръ·мя·ва·щия
пълен член за·ръ·мя·ва·щи·ят
женски род за·ръ·мя·ва·ща
членувано за·ръ·мя·ва·ща·та
среден род за·ръ·мя·ва·що
членувано за·ръ·мя·ва·що·то
множествено число за·ръ·мя·ва·щи
членувано за·ръ·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·ръ·мя·вай·ки