Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/запъхтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола запъхтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пъх·тя за·пъх·тим
2 лице за·пъх·тиш за·пъх·ти·те
3 лице за·пъх·ти за·пъх·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пъх·тях за·пъх·тях·ме
2 лице за·пъх·тя за·пъх·тях·те
3 лице за·пъх·тя за·пъх·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·пъх·тях за·пъх·тях·ме
2 лице за·пъх·те·ше за·пъх·тях·те
3 лице за·пъх·те·ше за·пъх·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запъхтял съм запъхтяла съм запъхтяло съм запъхтели сме
2 лице запъхтял си запъхтяла си запъхтяло си запъхтели сте
3 лице запъхтял е запъхтяла е запъхтяло е запъхтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запъхтял бях запъхтяла бях запъхтяло бяхме запъхтели
2 лице беше запъхтял беше запъхтяла беше запъхтяло бяхте запъхтели
3 лице беше запъхтял беше запъхтяла беше запъхтяло бяха запъхтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще запъхтя ще запъхтим
2 лице ще запъхтиш ще запъхтите
3 лице ще запъхти ще запъхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запъхтял ще съм запъхтяла ще съм запъхтяло ще сме запъхтели
2 лице ще си запъхтял ще си запъхтяла ще си запъхтяло ще сте запъхтели
3 лице ще е запъхтял ще е запъхтяла ще е запъхтяло ще са запъхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да запъхтя щяхме да запъхтим
2 лице щеше да запъхтиш щяхте да запъхтите
3 лице щеше да запъхти щяха да запъхтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запъхтял щях да съм запъхтяла щях да съм запъхтяло щяхме да сме запъхтели
2 лице щеше да си запъхтял щеше да си запъхтяла щеше да си запъхтяло щяхте да сте запъхтели
3 лице щеше да е запъхтял щеше да е запъхтяла щеше да е запъхтяло щяха да са запъхтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запъхтял съм запъхтяла съм запъхтяло съм запъхтели сме
2 лице запъхтял си запъхтяла си запъхтяло си запъхтели сте
3 лице запъхтял (е) запъхтяла (е) запъхтяло (е) запъхтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запъхтял съм запъхтяла съм запъхтяло съм запъхтели сме
2 лице запъхтял си запъхтяла си запъхтяло си запъхтели сте
3 лице запъхтял (е) запъхтяла (е) запъхтяло (е) запъхтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запъхтял била съм запъхтяла било съм запъхтяло били сме запъхтели
2 лице бил си запъхтял била си запъхтяла било си запъхтяло били сте запъхтели
3 лице бил (е) запъхтял била (е) запъхтяла било (е) запъхтяло били (са) запъхтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запъхтя щяла съм да запъхтя щяло съм да запъхтя щели сме да запъхтим
2 лице щял си да запъхтиш щяла си да запъхтиш щяло си да запъхтиш щели сте да запъхтите
3 лице щял (е) да запъхти щяла (е) да запъхти щяло (е) да запъхти щели (са) да запъхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запъхтял щяла съм да съм запъхтяла щяло съм да съм запъхтяло щели сме да сме запъхтели
2 лице щял си да си запъхтял щяла си да си запъхтяла щяло си да си запъхтяло щели сте да сте запъхтели
3 лице щял (е) да е запъхтял щяла (е) да е запъхтяла щяло (е) да е запъхтяло щели (са) да са запъхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запъхтял бих запъхтяла бих запъхтяло бихме запъхтели
2 лице би запъхтял би запъхтяла би запъхтяло бихте запъхтели
3 лице би запъхтял би запъхтяла би запъхтяло биха запъхтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·пъх·ти за·пъх·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пъх·тян
непълен член за·пъх·тя·ния
пълен член за·пъх·тя·ни·ят
женски род за·пъх·тя·на
членувано за·пъх·тя·на·та
среден род за·пъх·тя·но
членувано за·пъх·тя·но·то
множествено число за·пъх·те·ни
членувано за·пъх·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пъх·тял
непълен член за·пъх·те·лия
пълен член за·пъх·те·ли·ят
женски род за·пъх·тя·ла
членувано за·пъх·тя·ла·та
среден род за·пъх·тя·ло
членувано за·пъх·тя·ло·то
множествено число за·пъх·те·ли
членувано за·пъх·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пъх·тял
непълен член за·пъх·тя·лия
пълен член за·пъх·тя·ли·ят
женски род за·пъх·тя·ла
членувано за·пъх·тя·ла·та
среден род за·пъх·тя·ло
членувано за·пъх·тя·ло·то
множествено число за·пъх·те·ли
членувано за·пъх·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·пъх·тящ
непълен член за·пъх·тя·щия
пълен член за·пъх·тя·щи·ят
женски род за·пъх·тя·ща
членувано за·пъх·тя·ща·та
среден род за·пъх·тя·що
членувано за·пъх·тя·що·то
множествено число за·пъх·тя·щи
членувано за·пъх·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·пъх·тей·ки