Шаблон:Словоформи/заприличвам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола заприличвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице зап·ри·лич·вам зап·ри·лич·ва·ме
2 лице зап·ри·лич·ваш зап·ри·лич·ва·те
3 лице зап·ри·лич·ва зап·ри·лич·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице зап·ри·лич·вах зап·ри·лич·вах·ме
2 лице зап·ри·лич·ва зап·ри·лич·вах·те
3 лице зап·ри·лич·ва зап·ри·лич·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице зап·ри·лич·вах зап·ри·лич·вах·ме
2 лице зап·ри·лич·ва·ше зап·ри·лич·вах·те
3 лице зап·ри·лич·ва·ше зап·ри·лич·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприличвал съм заприличвала съм заприличвало съм заприличвали сме
2 лице заприличвал си заприличвала си заприличвало си заприличвали сте
3 лице заприличвал е заприличвала е заприличвало е заприличвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заприличвал бях заприличвала бях заприличвало бяхме заприличвали
2 лице беше заприличвал беше заприличвала беше заприличвало бяхте заприличвали
3 лице беше заприличвал беше заприличвала беше заприличвало бяха заприличвали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще заприличвам ще заприличваме
2 лице ще заприличваш ще заприличвате
3 лице ще заприличва ще заприличват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заприличвал ще съм заприличвала ще съм заприличвало ще сме заприличвали
2 лице ще си заприличвал ще си заприличвала ще си заприличвало ще сте заприличвали
3 лице ще е заприличвал ще е заприличвала ще е заприличвало ще са заприличвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да заприличвам щяхме да заприличваме
2 лице щеше да заприличваш щяхте да заприличвате
3 лице щеше да заприличва щяха да заприличват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заприличвал щях да съм заприличвала щях да съм заприличвало щяхме да сме заприличвали
2 лице щеше да си заприличвал щеше да си заприличвала щеше да си заприличвало щяхте да сте заприличвали
3 лице щеше да е заприличвал щеше да е заприличвала щеше да е заприличвало щяха да са заприличвали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприличвал съм заприличвала съм заприличвало съм заприличвали сме
2 лице заприличвал си заприличвала си заприличвало си заприличвали сте
3 лице заприличвал (е) заприличвала (е) заприличвало (е) заприличвали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприличвал съм заприличвала съм заприличвало съм заприличвали сме
2 лице заприличвал си заприличвала си заприличвало си заприличвали сте
3 лице заприличвал (е) заприличвала (е) заприличвало (е) заприличвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заприличвал била съм заприличвала било съм заприличвало били сме заприличвали
2 лице бил си заприличвал била си заприличвала било си заприличвало били сте заприличвали
3 лице бил (е) заприличвал била (е) заприличвала било (е) заприличвало били (са) заприличвали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заприличвам щяла съм да заприличвам щяло съм да заприличвам щели сме да заприличваме
2 лице щял си да заприличваш щяла си да заприличваш щяло си да заприличваш щели сте да заприличвате
3 лице щял (е) да заприличва щяла (е) да заприличва щяло (е) да заприличва щели (са) да заприличват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заприличвал щяла съм да съм заприличвала щяло съм да съм заприличвало щели сме да сме заприличвали
2 лице щял си да си заприличвал щяла си да си заприличвала щяло си да си заприличвало щели сте да сте заприличвали
3 лице щял (е) да е заприличвал щяла (е) да е заприличвала щяло (е) да е заприличвало щели (са) да са заприличвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заприличвал бих заприличвала бих заприличвало бихме заприличвали
2 лице би заприличвал би заприличвала би заприличвало бихте заприличвали
3 лице би заприличвал би заприличвала би заприличвало биха заприличвали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
зап·ри·лич·вай зап·ри·лич·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род зап·ри·лич·ван
непълен член зап·ри·лич·ва·ния
пълен член зап·ри·лич·ва·ни·ят
женски род зап·ри·лич·ва·на
членувано зап·ри·лич·ва·на·та
среден род зап·ри·лич·ва·но
членувано зап·ри·лич·ва·но·то
множествено число зап·ри·лич·ва·ни
членувано зап·ри·лич·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род зап·ри·лич·вал
непълен член зап·ри·лич·ва·лия
пълен член зап·ри·лич·ва·ли·ят
женски род зап·ри·лич·ва·ла
членувано зап·ри·лич·ва·ла·та
среден род зап·ри·лич·ва·ло
членувано зап·ри·лич·ва·ло·то
множествено число зап·ри·лич·ва·ли
членувано зап·ри·лич·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род зап·ри·лич·вал
непълен член зап·ри·лич·ва·лия
пълен член зап·ри·лич·ва·ли·ят
женски род зап·ри·лич·ва·ла
членувано зап·ри·лич·ва·ла·та
среден род зап·ри·лич·ва·ло
членувано зап·ри·лич·ва·ло·то
множествено число зап·ри·лич·ва·ли
членувано зап·ри·лич·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род зап·ри·лич·ващ
непълен член зап·ри·лич·ва·щия
пълен член зап·ри·лич·ва·щи·ят
женски род зап·ри·лич·ва·ща
членувано зап·ри·лич·ва·ща·та
среден род зап·ри·лич·ва·що
членувано зап·ри·лич·ва·що·то
множествено число зап·ри·лич·ва·щи
членувано зап·ри·лич·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

зап·ри·лич·вай·ки