Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/запокитя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола запокитя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·ки·тя за·по·ки·тим
2 лице за·по·ки·тиш за·по·ки·ти·те
3 лице за·по·ки·ти за·по·ки·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·ки·тих за·по·ки·тих·ме
2 лице за·по·ки·ти за·по·ки·тих·те
3 лице за·по·ки·ти за·по·ки·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице за·по·ки·тех за·по·ки·тех·ме
2 лице за·по·ки·те·ше за·по·ки·тех·те
3 лице за·по·ки·те·ше за·по·ки·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запокитил съм запокитила съм запокитило съм запокитили сме
2 лице запокитил си запокитила си запокитило си запокитили сте
3 лице запокитил е запокитила е запокитило е запокитили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запокитил бях запокитила бях запокитило бяхме запокитили
2 лице беше запокитил беше запокитила беше запокитило бяхте запокитили
3 лице беше запокитил беше запокитила беше запокитило бяха запокитили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще запокитя ще запокитим
2 лице ще запокитиш ще запокитите
3 лице ще запокити ще запокитят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запокитил ще съм запокитила ще съм запокитило ще сме запокитили
2 лице ще си запокитил ще си запокитила ще си запокитило ще сте запокитили
3 лице ще е запокитил ще е запокитила ще е запокитило ще са запокитили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да запокитя щяхме да запокитим
2 лице щеше да запокитиш щяхте да запокитите
3 лице щеше да запокити щяха да запокитят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запокитил щях да съм запокитила щях да съм запокитило щяхме да сме запокитили
2 лице щеше да си запокитил щеше да си запокитила щеше да си запокитило щяхте да сте запокитили
3 лице щеше да е запокитил щеше да е запокитила щеше да е запокитило щяха да са запокитили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запокител съм запокитела съм запокитело съм запокители сме
2 лице запокител си запокитела си запокитело си запокители сте
3 лице запокител (е) запокитела (е) запокитело (е) запокители (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запокитил съм запокитила съм запокитило съм запокитили сме
2 лице запокитил си запокитила си запокитило си запокитили сте
3 лице запокитил (е) запокитила (е) запокитило (е) запокитили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запокитил била съм запокитила било съм запокитило били сме запокитили
2 лице бил си запокитил била си запокитила било си запокитило били сте запокитили
3 лице бил (е) запокитил била (е) запокитила било (е) запокитило били (са) запокитили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запокитя щяла съм да запокитя щяло съм да запокитя щели сме да запокитим
2 лице щял си да запокитиш щяла си да запокитиш щяло си да запокитиш щели сте да запокитите
3 лице щял (е) да запокити щяла (е) да запокити щяло (е) да запокити щели (са) да запокитят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запокитил щяла съм да съм запокитила щяло съм да съм запокитило щели сме да сме запокитили
2 лице щял си да си запокитил щяла си да си запокитила щяло си да си запокитило щели сте да сте запокитили
3 лице щял (е) да е запокитил щяла (е) да е запокитила щяло (е) да е запокитило щели (са) да са запокитили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запокитил бих запокитила бих запокитило бихме запокитили
2 лице би запокитил би запокитила би запокитило бихте запокитили
3 лице би запокитил би запокитила би запокитило биха запокитили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
за·по·ки·ти за·по·ки·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·ки·тен
непълен член за·по·ки·те·ния
пълен член за·по·ки·те·ни·ят
женски род за·по·ки·те·на
членувано за·по·ки·те·на·та
среден род за·по·ки·те·но
членувано за·по·ки·те·но·то
множествено число за·по·ки·те·ни
членувано за·по·ки·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·ки·тил
непълен член за·по·ки·ти·лия
пълен член за·по·ки·ти·ли·ят
женски род за·по·ки·ти·ла
членувано за·по·ки·ти·ла·та
среден род за·по·ки·ти·ло
членувано за·по·ки·ти·ло·то
множествено число за·по·ки·ти·ли
членувано за·по·ки·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·ки·тел
непълен член за·по·ки·те·лия
пълен член за·по·ки·те·ли·ят
женски род за·по·ки·те·ла
членувано за·по·ки·те·ла·та
среден род за·по·ки·те·ло
членувано за·по·ки·те·ло·то
множествено число за·по·ки·те·ли
членувано за·по·ки·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род за·по·ки·тещ
непълен член за·по·ки·те·щия
пълен член за·по·ки·те·щи·ят
женски род за·по·ки·те·ща
членувано за·по·ки·те·ща·та
среден род за·по·ки·те·що
членувано за·по·ки·те·що·то
множествено число за·по·ки·те·щи
членувано за·по·ки·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

за·по·ки·тей·ки